За замърсяването на информацията, SEO и информационните канали

Когато споменах за пръв път SEO конкурса с ключова дума “ипотпал” тук, не си дадох моментална сметка за реалното замърсяване на резултатите от търсения, до които ще доведе. В интерес на истината, имах дори намерение да се включа, но след като още първия ден едно търсене за нещо смислено ми изведе два “ипотпал” резултата на първа страница, и всеки ден оттогава насам тези проблемни “оптимизирани резултати” се увеличават, мнението ми за онези, които участват, се промени от отношение към професионалсти към крайно презрение.

Решението на notebook.bg да спонсорират подобен конкурс, като по този начин увеличат значително приходящите връзки към страницата си на тема лаптопи (заради условието за сайтуайд твърда връзка), е напълно разбираемо – днес всеки се стреми към оптимизиране на страниците с цел по-често попадение в топ резултатите при търсения, но липсата на предварителна преценка за темата на конкурса доведе до появата на този вече придобиващ застрашителни размери проблем. Днес намерих резултат ипотпал дори при търсене на notebook market shares (свързано с предишната тема в mobility.BG за пазарните дялове на основните марки у нас, която също взе да става леко скандална покрай “изнесените” от мен резултати на IDC), коте буквално ме вбеси.

SEO конкурсите би трябвало да са основен метод за доказване на професионализъм, който, ако беше обвързан с конкретна кампания на голям клиент, надали би протекъл по начина, по който конкурсът с 4потпал в момента тече. Аз лично не бих платил нито стотинка на човек, който превръща всяко второ търсене в купчина безполезна информация. Разбира се, тук хардкор оптимизаторите биха ме контрирали, че става въпрос за конкурс, а не за реална оптимизация, но това е безмислено – ако са склонни да използват всякакви техники, за да изведат своя резултат най-отгоре (каквато е целта на конкурса), би трябвало да са си дали сметка и за последствията от тези техники, и не биха могли да ме убедят, че не биха използвали “нечестни” методи и в една съвсем реална борба за надмощие в Google, каквато ще трябва да осъществят, ако правят реална оптимизация.

И преди намекнах, че стремежът към оптимизации е нещо, в което силно вярвам, но не по-слабо вярвам, че безполезната информация е онова, което вреди най-много на търсенията в интернет. А ние и без това сме заляти от достатъчно непотребна информация за преносими компютри, публикувана или “as is”, или в някакви смеховати преводи, които не дават допълнителна информация. Всеки може да ползва Google и да тъпче някакви, какви да са данни за ноутбуци и подобни на сайт. Като се комбинира достатъчно често с ключовата дума, която не е термин, ерго и не се среща случайно, и статиите се вържат (поради лична омраза към българското произношение на чуждия термин) по всички възможни начини, не се постига читаемост, а сериозно налазване от търсачки заради линковете.

Читаемост може да се постигне само със смислен текст, и дори тогава трябва да е съобразен с аудиторията. За пример друг конкурент на hardwareBG.com, развиващ едновременно филма и информационен сайт, дефинира най-добре своето отношение към ревютата – “ние гледаме от положителната страна”, но това не означава, че не постига висока читаемост, защото предоставя на потенциалните клиенти информация, която иначе ще трябва да търсят от форуми или да изваждат от по-сериозни материали. Подобен подход, макар и да има своите недостатъци (ще ги спомена по-долу), има и доста предимства – например информацията, предоставяна по този начин, е милиони пъти по-полезна за потребителите от онази, генерирана почти като от автоматичен преводач, каквато имат навика да пускат големите онлайн медии и фирмите, в които няма технически грамотен персонал.

Използването на статии и новини като метод за генериране на полезно съдържание, разбира се, има за цел не друго, а повишаване на шанса клиентите да попаднат на дадена връзка. По този начин обаче също се получава известно замърсяване на информацията, да не говоря, че тя може и да е подвеждаща – например наши колеги с подобна схема на работа (фирма <> сайт, с тази разлика, че при нас тази връзка е изградена на други принципи) веднъж ясно изразиха мнение, че “гледат да показват положителната страна на продуктите”. Което означава, че основна цел на статиите става или повишаването на доверието в познанията на екипа на фирмата, или замаскираното представяне на възможност клиентът да попадне на продукта, не на последно място – мили очи пред вносителя на продукта и чак тогава – запазване на някаква относителна обективност. Като оставя настрана кредита за положените усилия, подобна схема, поне съдейки по собствените си виждания по въпроса (явно трябва да го уточнявам във всяка статия, нищо, че е подписана от мен и е в частта “блог”), е подвеждаща и изцяло ориентирана към оптимизиране на възможностите не за попадане на страницата и извеждане на информация, а за покупка на продукта.

Полезността на информацията не е нещо, което може да се измери с лекота. Tom’s Hardware дълги години беше един от най-успешните хардуерни сайтове в света, но доверието в публикуваната там информация от страна на хората с повече познания беше изключително ниско. Това обаче не значи, че там не се намира полезна информация, напротив, ако някой знае как да я “извади” (което е най-трудното за начинаещи потребители), тя ще е полезна. В съвремието ни обаче продуктовата информация е на 90% обвързана с възможности за продажба. И сами може да видите, че много от продуктите, за които сме писали на сайта, са последвани от връзка към магазина (или името им директно води натам. В това отношение на пръв поглед нищо не ни различава от няколкото фирми, работещи по схемата фирма <> сайт, но с условието, че при нас първопричината за създаване на фирма е наличието на доверена онлайн медия. В този случай всяко подвеждане би нарушило доверието и в двете “институции”, следователно полезността се поставя на първо място. А и методите ни за правене на “мили очи” се различават значително, поради което цялата схема се завърта почти наобратно спрямо споменатата по-горе, което води до оптимизиране най-вече на съдържанието и постоянен интерес към продуктите и пазара, а не толкова към стремеж към пазарен дял.

По отношение на SEO, фирмите <> медии изглежда имат едно рамо от възможността да генерират полезно (независимо от степента) съдържание от първа ръка, което е безкраюно цценно, а ценността се натрупва и под формата на връзки, което води и до по-високи резултати в Google, което, от своя страна, понякога е твърде надценено, но друг път откровено работи. Тук обаче идва моментът да се замислите и кога резултатите в Google работят. Пример с безкрайната борба за извеждане на даден хитов модел, продуктова линия или услуга на челните позиции, когато същите се предлагат някъде по-изгодно, ще ви убеди, че хората всъщност умеят да извличат най-важната за момента информация (например при покупка – цената) и това, че са попаднали на страницата ви не звучи задължително убедително. Когато обаче даден продукт бъде представен и се продава на (да приемем, че винаги има такава) стандартна цена, шансът за покупка от същото място, където води връзката под продукта, се увеличава. Добавете и специална промоция за допълнителен бонус, и т.н. докато шансовете ви станат повече от добри. Предлагането на ексклузивни продукти също води до сериозно подобрение на посещаемостта, но това днес е почти непосилна задача. Ако в схемата се включи висока обективност обаче, продуктът може да загуби част от привлекателността си, което не е непременно повод за намаляване на шансовете потребителите да попаднат на него. Схемата е бочти безкрайна.

Лошото е, че цялата тази работа с информирането на клиенти се пренася на плещите на фирмите. Ясно е, че е основно изискване търговеца да е наясно с продуктите, които продава, но това не може да се каже за много търговци дори при самите дистрибутори, какво остава за всичките хиляди фирми по веригата надолу. На теория постъпването на информация във веригата на по-високо ниво би включило и типичните медии – печатни и онлайн, но, както споменах по-горе, там информацията често просто се “препраща”, освен ако някой от авторите няма лични интереси, свързани с тези на медията. В този случай не се губи почти нищо, дори напротив, избягва се претоварването на канала с безполезна информация.

Това силно противоречи на все още работещите на пълна пара опити на вносители и производители да получат максимална видимост на продуктите си дори, когато е ясно, че специфичната информираност, която поднасят търговските фирми с информационни сайтов, има по-добри шансове да донесе популярност, най-малкото, защото означава присъствие и в търговската мрежа, на което се набляга от самите фирми. Въпреки това, поемане на контрол над марките е нещо, поради което съществува системата с “официални представители”, а се получава така, че в момента основно влияние над пазара имат малки фирми с чисто търговски интереси или дори зачатъци на медийна политика, както и (тук сме в единствено число) медии с търговски интереси. В допълнение – блогърите имат огромно влияние над мненията на потребителите (но пък не водят във фирми, освен, когато си ги “купите”), но са независими и трудно се подават на управление, което ги прави по-скоро опасна за провеждане на опити група. Накрая остава някакъв минимален процент и за обикновените медии, които предоставят видимост на марката и свързване на името с по-традиционни ценности – макар и ирационално, е присъщо на някои поколения потребители и не може да се отрече, а и печатните издания все още се четат и в тоалетната, което малко хора правят с компютъра си, плюс възможността там да се отпечатват реклами с размери на чаршафи, каквито в интернет почти няма, или трябва да се маскират като сайтове. Между другото, съвсем умишено пропускам други информационни канали като телевизия и радио поради високите цени. С достатъчно пари всеки би трябвало да може. Представителите на марки опитват и с директен достъп до клиенти – под формата на промоционални страници, например (донякъде успешно, но твърде честата употреба доведе и до бързо остаряване на този метод) или дори обикновено раздаване на брошури (в което липсва персонален момент и е типично за световни корпорации и марки , които се насочват директно към клиентите – обикновено по-скъпи брандове с по-малък пазарен дял.

Започнах от SEO оптимизациите и ще завърша краткия анализ на информационните сегменти. Ако сте прочели всичко дотук и сте ме разбрали – искрено благодаря, понеже в 2:46 не се разбирам и самият аз. И отново – мненията в тази статия са на автора да не стават недоразумения.

3 thoughts on “За замърсяването на информацията, SEO и информационните канали

  • 30.10.2009 at 12:14
    Permalink

    Прекрасно изложено.

    Общо взето си описал това което и мен ме дразни в пазара.

    Сега остана да “разгромиш” и Apple в серия от публикации…

  • 30.10.2009 at 15:02
    Permalink

    То Apple няма смисъл да ги пипам, но дистрибуцията им у нас е…

  • 02.11.2009 at 01:29
    Permalink

    ЗПфуу.Явно наистина си кипнал за да напишеш всичко това.Реално погледнато всичко е вярно и всичко е една голяма въртележка…Няма как да се избегне .Наистина тоневете от информация навсякаде могат да претоварят всеки още повече че трябва да се чете между редовете.Постоянна та реклама и постоянното въртене около покупката на еди каквоси е уморително.Дори и за обикновенно сърфиране,Да не говорим за търсене на нещо конкретно.’Гугол” е нож с две остриета.Радвам се че ви има и се радвам че има такива като теб да се трудят толкова много по темите тук.

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *