Ревю на ноутбук Fujitsu Amilo Si 2636

1a8073-amilosi2654_frontal_hi16.04.2009: По една случайност ми се налага да “преналея” тази статия днес, когато този модел не само все още е актуален, но дори привлекателен с оглед далеч по-ниската си цена. Това само показва колко малко се е променил пазара през последната година, но пък е удобен случай да покажа как привидно неизгодни и скъпи модели след време всъщност се превръщат в едни от най-добрите предложения в своя клас. Още един повод да споменаваме Fujitsu напоследък е… липсата на Siemens зад името. Да, факт е, Fujitsu вече имат кратко и ясно име, което вероятно няма да промени нищо в и без това доброто качество на продуктите и интересното гаранционно обслужване. Оттук нататък ви оставям с впечатленията си отпреди година, които съм допълнил с оглед днешната цена на Si 2636.

Нещо като увод
Тази статия е пълна случайност. Може да звучи странно за начало на ревю на преносим компютър, но всъщност идеята да пиша ревю дойде едва след като си “поиграх” с него. Към днешна дата “интересните” преносими компютри са с цени над 1500 лева – под този праг навлизате в зоната на сериозните компромиси с компонентите и не може да претендирате за сериозен живот на батерията, мощен процесор или видеокарта, подходяща за игри. Друг път, когато компромисите не са в името на ниската цена (особено, като заговорим за MacBook-овете на Apple), a са насочени към визуалните красоти и ергономията. Fujitsu Siemens Computers, обаче, подобно на много други производители днес, също реши да зарадва феновете на марката с ноутбук, който преди всичко радва окото, за всеобща радост – без това да е довело до допускането на куп “компромиси”. Макар компанията да следва общата тенденция в разгранчаването на бизнес и мултимедийните компютри – първите залагат на защита на данните посредством технологии за предпазване на диска и повишаване на сигурността на информацията, а вторите на интересния външен вид, моделът, който разглеждам, попада в трета група преносими компютри, които, независимо към коя от предишните две категории принадлежат, са произведени и се продават преди всичко с оглед размерите си. Amilo Si 2636, със своя 13.3-инчов екран, съчетава ергономия, дизайн и повече от прилична производителност. Но по-добре дочетете материала.

1a8072-amilosi2654_3er_view_ohne_sp_hi

Митове и легенди
Една от характеристиките на преносимите компютри, с която често се злоупотребява, е времето за работа на батерии. “До Х часа” е стандартното означение, което означава, че при оптимални условия ноутбукът ви може да изкара толкова време на батерии. Уловката е в “оптимални” – Apple, например, казват, че даден техен компютър работи определено време при използване на безжичната мрежа и браузване в интернет – доста общо понятие, тъй като според режима на работа безжичната мрежа може да е с няколко метра обхват и трудно да намира връзка, а за “браузване” формулите са безкрайни – посетете някоя от интерактивните игри на BBC с пуснат на “on demand” процесор (във Vista 0% минимална скорост и 100% максимална) и гарантирано няма да работите дълго. С други думи – пуснете процесора на максимална честота и забравете дори за половината от времето на работа на батерии.

За нормална работа на батерии, обаче, потребителите смятат съвсем стандартно ползване на компютъра. Е, без игри, тъй като те натоварват цялата система, но колкото да пишете мейли, да разглеждате форуми и въобще – да извършвате някаква непретенциозна към процесора задача, нормалното време за работа ще е част от посоченото в характеристиките. Особено силно това зависи от режимите на работа на процесора, WiFi и видео адаптерите. Windows Vista дава добър контрол над всяка от категориите, като управлението на максималните честоти на видеоконтролера се прехвърля на самата операционна система (например при nvidia в Power Saving режим съвсем логично не можете да включите 3D Performance mode). В настройките на всеки режим е възможно да задавате и режим на работа на WiFi контролера, аз лично винаги го държа на Maximum Performance, тъй като обикновено това е връзката ми с интернет. Още подробности за времето на работа на батерии ще намерите при тестовете на батерията на Amilo Si 2636.

Характеристики:
Процесор: Intel Pentium Core 2 Duo T8300 (2.40GHz, 3MB L2 cache, 800MHz FSB)
Чипсет: Intel 965GM Express
Памет: 2GB DDR2, 667MHz (1+1 GB)
Твърд диск: 320GB SATA, 5400rpm.
Екран: 13.3″ WXGA Brilliant View, 200-nit, 16 ms, 400:1
Резолюция: 1280×800 точки
Видео карта: Intel GMA X3100
Оптично устройство: DVD-RW Super Multi optical drive
Разширителни слотове:Firewire (IEEE1394a), 3x USB 2.0, eSATA, HDMI, RJ-45 (LAN), ExpressCard 34/54 слот, Line In/Out/микрофон + S/PDIF, 4-in-1 четец за флаш карти (SD, Memory Stick, Memory Stick Pro, MMC)
Мрежа: LAN 10/100/1000Mbps
Безжична мрежа: Intel PRO/Wireless 4965ABN Wireless-N (802.11 a/b/g/Draft-n Wi-Fi), Bluetooth 2.0
Аудио: HD аудио, вградени стерео високоговорители (2x 1.5W)
Камера: 1.3 MPix
Софтуер: Windows Vista® Home Premium 32-bit
Батерия: 6-cell Li-Ion батерия 5200 mAh (до 5 часа)
Размери: 32.8 x 24.7 x 3.66 / 3.74 см.
Тегло: 2.3 кг.

Отвън
Amilo Si 2636 изглежда просто безумно добре. В смисъл… да, не е MacBook, няма ябълка на капака, но има червен кант и надпис… и прибран в черния калъф, който се намира в кутията, ноутбукът спокойно ще мине за обикновена… папка. Дори го изпробвах, но металната планка с името на компанията отговори на въпроса “Какво е това?” преди мен. Както и да е – Si 2636 е малък, а за дизайна му може да се напише цяла поема – комбинация от лъскаво черно покритие и матово червено отвън и плътно, матово черно покритие отвътре. Тъч падът буди недоумение с формата си, но, в интерес на истината, въпреки минималистичните му размери, с него се работи по-лесно, отколкото с почти два пъти по-големия пад на моя компютър. В софтуера на Synaptics, който отговаря за работата на тъчпада, ще намерите няколко интересни настройки – върху повърхността може да се “очертаят” до 4 зони, които да служат и като бутони, а долната му страна, както и тази от дясно, служат и като хоризонтален, и като вертикален скрол.

tap-zones scroll-zones

Естествено, ако не се чувствате комфортно с употребата на тъчпад, винаги може да включите допълнителна USB мишка. Разбира се, ако имате свободни портове, защото на корпуса има два, които се запълват лесно.

Друга особеност е самата клавиатура – част от бутоните са “удължени”, за да се поберат без проблеми, а Fn бутона, който отговаря за по-специфичните клавишни конфигурации, е на мястото на стандартния Ctrl бутон. Винаги съм намирал това за неудачно решение, особено за хора, които ползват Ctrl за смяна на езиковата подредба на клавиатурата (за радост не съм от тях). Някои производители обаче си го харесват така и това е още от детството на въпросния бутон.

В предната част на корпуса са разположени 4 медия бутона, които обаче не харесах – не са чувствителни на допир, а нищо не подсказва кой кой е при докосване. Често натисках Play/Pause вместо контрола над звука, а когато го натиснех, сякаш не се случваше нищо (поне визуално на появяващия се екран). Hotkey handler-ът на FSC не е на ниво, мен ако питате.

fsc15 fsc16 fsc17

От горните снимки е видно, че Amilo Si 2636 е хубавичък, но се вижда и леко сбитото разположение на клавиатурата (която пък е надписана с БДС подредба, за такива като мен). Над нея е бутонът за изключване и само три индикатора. Останалите светлинни индикации са на предния панел, където обаче се виждат трудно при нормална работа с ноутбука. Индикаторът BT/WLAN е един, но ще разберете защо от следващата група снимки.

fsc18 fsc19 fsc20

На първата снимка се вижда част от мрежовия конектор, решетката на топлоотвеждането, двата USB порта (които не само са крайно недостатъчни, а и са разположени така, че не може да поставите “по-едрите” флашки и МР3 плейъри, докато съседният порт се използва) и ExpressCard/54 слот (за който все още има доста ограничен избор на хардуер).

Втората снимка показва предния панел – индикаторите, конектор за микрофон и слушалки (между другото, вторият свети в червено, сякаш към него може да се свърже и оптика, но нямаше как да проверя това), Firewire конекторът (доста безполезна придобивка според мен, освен ако нямате камера с Firewire, но предвид, че с драйверите на Windows не се е променило нищо съществено, ограничението от 100 Mbits за кепчър остава), четец за карти (изпробван със SD/microSD) и контролите, които споменах по-рано.

Третата снимка показва ъмм… отвора на оптичното устройство – този модел използва директно зареждане, пестейки място. Удобно е, макар да има редки ситуации, в които моделите с чекмедже да са по-удобни. Устройството поддържа и DVD-RAM дискове, макар че технологията така и не се наложи. След него идва причината да има само един индикатор за Bluetooth/WiFi активност – двете безжични връзки се активират с ключе и няма начин да ги разделите – имате WiFi, имате и Bluetooth. Следват eSATA конекторът и HDMI изходът. Вторият продължава да ми се вижда безполезно нововъведение, DVI портовете все още осигуряват значително по-добра съвместимост и макар тенденцията е и при проекторите постепенно да навлиза HDMI като основен конектор, докато това се случи, може да минат години. Да не говоря, че липсата на други връзки с външни дисплеи ви лишава от възможността да гледате филми на голям екран с едно единствено изключение – когато телевизорът има HDMI конектор. На снимката не се вижда, но накрая има Kensington lock (повярвайте ми, като нов е!).

Отвътре
Тук, преди да погледна съвсем буквално и отвътре, е мястото да отбележа нещо важно за това и бъдещите ревюта на преносими компютри, които ще правя. Често съм чувал “кофти изработка”, а сред причините да НЕ си взема даден компютър са ми давани доводи като “за да смениш паметта, трябва да отвиеш 7-8 винтчета”. Последното ще го оставя за едно друго ревю, но в този случай реших собственоръчно да видя какво толкова има в изработката, което хората харесват или ненавиждат, както и наистина – колко лесно може да се смени паметта.

fsc2 fsc1 fsc0

Както се вижда, достъпът до паметта е максимално улеснен – едно капаче с винтче. Работата е там, че така стигате само до един от модулите. Реших да стигна и до втория…

fsc3 fsc4 fsc5

Видно е, че корпусът е захванат с доволно количество винтчета, за радост няма “щипки” по ръбовете, които да пречат на разделянето на горната и долната част. Клавиатурата е културно захваната с лесни за отключване петлета в горната част и ляга много плътно в леглото си.

fsc6 fsc7 fsc8

Резултатът – горната част на корпуса е отделена. След развиването на 31 винта сме вътре. Fujitsu Siemens са направили ноутбук, чието тегло по мое мнение се дължи на батерията и винтчетата :).

fsc9 fsc10 fsc11

Най-накрая – вторият модул памет. Зад него (или до, тъй като снимката е отстрани) е Turbo Memory модулът на Intel. На втората снимка се вижда охлаждащата система. Amilo Si 2636 изкарва въздуха отстрани през един единствен изход, което е малък недостатък – ако случайно запушите този изход на въздуха, рискувате ноутбука да прегрее (което, в интерес на истината, е рисковано най-вече за твърдия диск, всичко останало ще е забило преди критичните си температури). Охладителят и heatpipe-а са медни. При все това, смятам, че страничните отвори продължават да са по-удачно решение – често ми се случва да поставям ноутбука си на мека мебел или, например, върху завивки и когато отворът е отзад, най-често въздухът няма откъде да излиза. Тук това не е чак такъв проблем – от една страна, системата не загрява ЧАК толкова. Е, T8300, макар и да работи с по-ниско напрежение от процесорите с ядро Merom, все пак излъчва достатъчно топлина и обикновено през решетката на корпуса излиза доста загрята струя въздух, но не и с температурата, с която ще сте свикнали, ако досега сте били с мощно ядро от по-старо поколение.

fsc12 fsc13 fsc14

Леглото на твърдия диск, самият той и поглед от другата страна, където са разположени мрежовият контролер и HDMI/eSATA портовете. Дискът е за завиждане – един от най-добрите модели на Western Digital с добро съотношение между нивото на консумираната енергия, производителността и отделяната топлина. Като цяло, въпреки, че при нормална работа дискът се намира точно под дланта на ръката, топлина почти не се усеща (все пак написах половината от тази статия на Si 2636, не съм усетил никакво неудобство).

Хардуер
Сърцето на Amilo Si 2636 бие доста бързо – централният процесор е 2.4 GHz Core 2 Duo. FSC вече използват новите Penryn процесори, в случая T8300 с 3 MB кеш от второ ниво. Разликата в производителността му спрямо T7700 (Merom с 4 MB кеш) е буквално пренебрежима, още повече говорим за процесор за ноутбук, чиято идея е да съчетава висока производителност, когато ноутбука е включен в ел. мрежата, с минимална консумация на енергия – при работа на батерии. С това Penryn се справят отлично – този T8300 работи при напрежение 1.14V при максималната си мощност и на 0.95V при захранване от батерия. Честотата във втория случай пада до 800 MHz в зависимост от използвания режим, затова на нея ще се спра по-късно, когато говоря за батерията. Скоростта на процесора се регулира лесно и предлага достатъчна гъвкавост за преносим компютър от този клас.

Естествено, използвана е платформата Santa Rosa, в този случай – с вграден видеоконтролер GMA X3100. В корпуса на Si 2636 просто няма място за нещо повече от вградена видеокарта, но това води до различни ограничения. Да имате мощен процесор и да не може да пуснете игра просто не е редно – X3100 поддържа Vista Aero, но това е всичко, което може да се желае от 3D поддръжката му. Обратната страна на монетата е минималната консумация на енергия, до която води използването на вграден видеоконтролер. От дясната страна на корпуса, както вече споменах, ще намерите и HDMI конектор, но за съжаление няма друга възможност за свързване на външен екран.

Предвид, че Si 2636 идва с предварително инсталирана Vista Home Premium, двата гигабайта памет са си направо необходимост – Vista, дори след подходящо конфигуриране, не работи съвсем гладко с 1 GB оперативна памет. Е, да, ако жертвате Aero-то, разните сървиси и т.н., ще стане, но рискувате пълен с грешки event log (и вероятно и такива, които ще усетите) и всъщност – за какво ще ви е Vista? Но това е друга тема – с наличната памет и при положение, че разполага и с 1 GB Turbo Memory, ноутбукът е доста “отзивчив” по време на работа и не се усещат никакви забавяния дори при зареждане на тежки приложения. За леката работа с него допринася много и твърдият диск, който с размера си – 250 GB, се нарежда сред най-големите мобилни дискове в момента (320 GB е максимумът) (16.04.2009: Най-големите 2.5-инчови дискове в момента са 500 GB, а Si 2636 вече е с 320 GB обем на диска, което го поставя в същата позиция, както преди) и осигурява и добра производителност. Разбира се, работи на 5400 оборота, но пък и не грее колкото 7200 rpm диск, което, при условие че стои в корпус с подобни размери, е само предимство.

По отношение на мрежовите връзки Amilo Si 2636 няма проблеми, напротив, конфигурирането на използваната 4965AGN карта става лесно с Windows базирания съветник, а обхватът, тестван при доста лоша връзка (PCI мрежовите карти с по-малки антени дори не улавяха мрежа), заслужава само завист от собствениците на ноутбуци с по-лошо разположени антени и друг контролер.

Няма да се спирам в детайли на “по-незначителните” възможности и контролери – оставих може би два от най-важните компонента на преносимите компютри за накрая – екранът и батерията. Si 2636 има 13.3-инчов екран с резделителна способност 1280х800 пиксела. Ъглите на наблюдение не са перфектни, а и не можах да разбера точния модел и производител на матрицата, но като цяло субективното усещане при работа е, че не се налага да “целите” центъра на дисплея, за да видите по-нормални цветове. Иначе казано – екранът е със задоволително качество, а разделителната способност е повече от адекватна за размера.

На тези от вас, които са очаквали тестове за производителност в ревюто, им предстои разочарование – не смятам, че има причина да се впускам в детайлни тестове на процесорната мощ на ултра-преносим компютър, освен ако не го сравнявам с аналогичен модел с процесор на AMD, или не го сравнявам с настолна система. И за двете сравнения обаче може да намерите информация в десетките, да не кажа хиляди места в интернет, където различни потребители са сравнявали производителността на преносимите си системи – не е по силите ми да направя подобна статистика. За сметка на това отделих порядъчно време да тествам работата на батерии, тъй като често производителите злоупотребяват с тази характеристика на ноутбуците.

В ревютата на различни колеги доста често се подмятат приложението Battery Eater и разни цифри значително под 2 часа работа на батерии. Наскоро на подобен тест попаднах и в българското PC World. Смятам го за нелеп опит да се определи времето на работа на ноутбука. Така измерено, това време е какво? Минималното време, което ще издържи? Напоследък не съм сядал на ноутбук, който да издържа по-малко от 2 часа при подходяща конфигурация, а Windows Vista дава доста приличен контрол над енергоспестяващите функции.

Батерията – как мерих
Освен за работа, едно от нещата, за които често употребявам компютъра си, е гледането на филми “за приспиване”. Покрай наличието на HDMI изход, толкова модерните HD филми и най-вече – защото имам удобен набор трейлъри върху DVD, първия тест беше буквално Play/Repeat на няколко трейлъра с HD качество. Това едновременно натоварва централния процесор и използва DVD записвачката. От опциите за захранването на Vista избрах Power saver, като в подробните настройки махнах спирането на екрана (но намалих яркостта му на 25%) и твърдия диск. WiFi адаптерът работи на Maximum Performance. На практика тестът е при включен Bluetooth адаптер, тъй като за да го спра, трябва да го изключвам в Device Manager.
= време на работа на батерия: 2 часа и 49 минути до пълно изтощение (Critical Battery @ 3%)
*в този тест натоварването на процесора беше средно 60%, но не се ползваше твърдият диск.

Вторият тест беше свързан с друго нещо, което често правя – музиката. Определен набор файлове, пуснати на Repeat в Windows Media Player плюс постоянно показване на Windows Reliability and Performance Monitor. Опциите за екрана и мрежовия адаптер са същите като при първия тест в режим Power Saver. Тук реших да използвам Battery Eater в режим “Reading” (за да си спестя собственоръчното скролиране, най-малкото).
= време на работа на батерия: 2 часа и 53 минути до пълно изтощение (Critical Battery @ 3%)
*в този тест процесорът беше със средно 15% натоварване, но при постоянно четене от диска и “скролиране” в документ

Третият тест (и повярвайте ми, беше ми омръзнало, в следващия параграф ще разберете и защо) бе опит да извлека максимума от батерията, без да изключвам WiFi контролера (но и без мрежа, тъй като в този режим мрежата изчезна). В Power Saver режима зададох време за изключване на диска при липса на активност 5 минути. Това е беше и най-досадният и субективен тест, тъй като е свързан с периодично отваряне на JPEG снимки от SD картата (снимките, които виждате в статията, преди обработката и преоразмеряването) и… писането на тази статия :)
= време на работа на батерия: 3 часа и 43 минути до пълно изтощение (Critical Battery @ 3%)
*в този тест натоварването на процесора е периодично, но през останалото време процесорът и твърдият диск буквално почиват.

Fujitsu Siemens Computers са посочили “до 5 часа” работа на батерия в характеристиките на Amilo Si 2636. Според тестовете, ако изключите WiFi/Bluetooth адаптерите, пуснете всичи енергоспестяващи функции и намалите яркостта на екрана до 0% и единственото, което правите на компютъра е да пишете, е възмошно наистина да работите 5 часа с този модел. Всякакво натоварване на процесора и твърдия диск обаче значително съкращава значително оставащия заряд на батерията.

Тъй като батерията има нужда от зареждане, използвах няколкото теста, за да проверя и времето за зареждане. В случая останах леко разочарован, тъй като доста от преносимите компютри днес разполагат с възможност за бързо зареждане (доколко това е опция на компютъра, а не на батерията, е друга тема). Средното време за зареждане е 2 часа и 15 минути – не точно като да включите зарядното, докато се къпете и да разчитате, че после в батерията ще има нещо.

За финал
16.04.2009: Тук трябва да внеса известни промени, тъй като цената оттогава се е промила значително, както сами може да се убедите тук. Като цяло обаче не е лошо да прочетете заключението ми отпреди година – дори тогава съм смятал ноутбука за достоен съперник на считани за еталонни като качество днес машини, а днес не бих оспорил качествата му по никакъв начин.

За пореден път ще се откажа от традиционния поглед към ревютата, в този случай онзи с изброяването на кратки предимства и недостатъци. Всеки, тръгнал да купува ноутбук за около 2500 лева, ще се замисли и ще попрочете дали си струва, и тези кратки Pros/Cons няма да му свършат работа. И като казах 2500 лева – това е Недостатъкът на Si 2636. Скъпичък е. Все пак погледнете реалистично – колкото по-малък е ноутбукът, стига да не е за сметка на процесорната мощ и дисковото пространство, цената му се вдига и това е тенденция, валидна изцяло за пазара на преносими компютри. Трендът е яко надолу, както казваха Globul в една от поредните им глупави реклами – в този случай с размерите на екрана (оправдах му цената, а сега?).

Голямото чудене, когато тръгнах да подреждам предимствата и недостатъците на модела дойде от факта, че не мога да разбера за какви потребители е предназначен. Amilo Si 2636 е малък, удобен и лек, но без бизнес функциите за предпазване на диска, с каквито разполагат ориентираните към професионалистите модели, не е много подходящ за постоянно разнасяне – с други думи, не е за хора, които пътуват наистина много. Почти винаги, когато производителите изоставят средствата за опазване на информация, застъпват по-силно мултимедийните функции. В този случай не е като да не са на прилично ниво, но вградена видеокарта? Освен да е правен за гледане на филми и за музика, но тогава нито екранът, нито озвучаването (а, него го пропуснах – типично ноутбукско, с две думи) са подходящи.

16.04.2009: Днес с голяма доза убеденост мога да твърдя, че този модел е за хората, на които 12 инча им се виждат малко (разбира се, по-малките екрани – 8.9 и 10 .1 инча са си… малки :)), или искат лаптоп с по-мощен процесор, който няма да ползват за HD видео или игри. А такива, както се оказва, има доста.

Недостатък е липсата на конектор за допълнителен монитор, проектор или видео изход за по-стари телевизори. Недостатък са и двата USB порта, които не стигат и не са удобно разположени. Недостатък е и Fn бутона на мястото на Control-а, който натиснах повече пъти, отколкото досега изобщо съм натискал такъв клавиш. Недостатък е дори четецът за карти, от който картите стърчат неприлично много. Бутоните отпред не са удобни, точка. FSC не са се престарали и откъм софтуер и ноутбука идва с инсталирани няколко ценни програми, но без обширните възможности за настройка или бърз контрол, които предлагат други произнодители.

На кой му дреме за подобни недостатъци, когато има черно-червен ноутбук с размерите на лист хартия, дебел колкото кутия цигари (е, добре де – без капака), който хората объркват с папка, докато е прибран в “чантата” си, но въпреки всичко това предлага възможност да работите съвсем нормално с всякакви приложения, дори и по-леки 3D игри. Има си всичко и изглежда уникално. В смисъл – няма човек, който да не се е влюбил в него, а аз го показах на доста хора. Звучи като доста… “маковско”, нали?

Допълнение
Няма начин да сравнявам този модел на Fujitsu Siemens Computers (16.04.2009: За радост приключихме с това трудно за запомняне и произнасяне име) с MacBook Air. Обаче съвсем спокойно мога да го съпоставя с MacBook моделите от нисък клас (доколкото при Apple може да има нисък клас) и не е като да няма причини, които да ви накарат да изберете FSC. Колкото до Air – съвсем наскоро Lenovo пуснаха X300, той да се бори.

[wp:svejo-net]

За коментари и въпроси…

Актуална цена в магазина…




Остави коментар по темата...

Your email address will not be published. Required fields are marked *