Acer тук, Acer там, защо ли си пиша сам…

Тези дни, покрай всичката работа, която и без това се насъбра около “перестройката” в hardwareBG.com и разните неща, които съм си набелязал да тествам и да пиша за тях, ми тръгна и на обвинения в прекалена съпричастност към някои марки. По-точно Acer, понеже в сайта има доволно количество тестове и чести новини за продукти на компанията. Вбесяващо е да се обясняваш за нещо, което смяташ очевадно, но смятам, че e редно да защитя честта на mobility.BG дотолкова, доколкото е по-лесно просто да публикувам кратко описание на “работата ми/ни” с други марки в момента. Това описание дойде от отговор в темата за ЗЗП и двугодишната гаранция (погледнете коментарите тук), но ще го допълня с по-разширени коментари.

На първо време обаче едно съвсем лично мнение, което обаче предполагам споделят най-малкото всички онези, които работят във фирми, поддържащи и информационни страници, освен онлайн магазин – работата ни днес като медия, а и като търговци, както и общата информираност на клиента, според мен не само не улеснява, но дори се затруднява от всичките възможни начини за изцеждане на рекламните бюджети с помощта на реклами в списания, статии в печатни издания, похвални към продукта “новини”* или буквални преводи на корпоративни прес релийзи, или дори онези появи в разделите “лъскави джаджи” или “само за мъже” в по-елитните издания.

*А не би било лошо онези, които мислят тези реклами, да прочетат Закон за Защита на Потребителите, понеже там има и някои неща за подвеждащите реклами, което на теория и по мое мнение включва и онзи вид ревюта, които не дават обективна информация.

Големите търговски вериги, на които може да се припише основната заслуга лаптопите у нас да се продават по-добре от настолните машини – защото, каквото и да мислят големите умове, появата в големите магазини и във всяка брошура изигра ролята на катаизатор за превръщането на ноутбука от компютър за специфични нужди в стандартен заместител на настолното PC, също носят и вината клиентите да смятат, че лаптопите стават за всичко, подходящи са за всеки и въобще – намират се евтино под път и над път. Което просто не е вярно, защото за парите, които струва евтин ноутбук, се взима доста мощна асемблирана машина, която ще служи вярно по-дълго на собственика си и може да се обновява (но не може да се ползва в леглото, не и по същия начин).

Хората идват дезинформирани, с уверения от псевдо-продавач-консултанти в магазини за телефони, телевизори и/или печки, че дори и някаква базова евтинийка ще им върши работа, защото на нея пише името на марка №Х в света, и си тръгват разочаровани, когато им кажеш, че всъщност това ще е просто поредното “евтиното е скъпо” и няма да подкара дори WoW като хората. Идват надъхани за нови продукти, за които са чели в списания, вестници и онлайн медии, и не им е приятно да разберат, че тези, освен по новините, ги има само в САЩ или въобще – някой друг, не толкова забутан регион на света. Такива са хората, които срещам като търговец и като участник във форуми*, и които се опитвам да “ограмотя”, ако и да съм просто някой, поддържащ неголям по своите разбирания блог.

Да, де, само че блог, който е част от 20-я по посещаемост български сайт, според класацията на пийпълметрите на Nielsen (в която не фигурираме, понеже е за онези, които имат бизнес с реклама и пари да плащат всеки месец) и вторият третият по големина IT сайт у нас след kaldata.bg и несъществуващото dir.IT-BG.dir.bg според Gemius (където също не сме включени – правете си сметка за обективността на тези измервателни системи, аз лично чакам с нетърпение деня, в който Google ще направи данните от Analytics публично достъпни), двата най-често ползвани източника на информация за посещаемост от рекламните агенции.

И да, светът не свършва с клиентите в офиса или потребителите на форумите, но при положение, че най-силната реклама (или антиреклама) е предаване на информация от човек на човек, влиянието на такъв вид ограмотяване се трупа с времето и нараства извън познатите и изтъркани от употреба обеми.

Една груба, нарисувана на ръка за десет минути схема би обяснила по-добре онова, което в момента се случва с пазара и информацията в посока крайните клиенти (говоря изключително за обикновени клиенти, не на фирмено ниво) според моето мнение на страничен наблюдател, автор, търговец, ентусиаст и дори краен потребител, през гледната точка на хора около мен, с които разговарям често.

information-market

Ако проследите връзките, ще забележите, че дилърите и търговските вериги сякаш играят най-голяма роля в първоначалното разпределение на информацията за продукти (както такива на пазара, така и очаквани модели), като впоследствие ролята им на консултанти се изземва от собствените им фирмени блогове, авторските информационни портали (които, в интерес на истината, са много, понеже да пишеш блогове за точно този вид продукти сякаш не е особено популярно) и форумите (тук бих могъл да включа и фирмените, понеже има и такива).
В интерес на истината ролята на производителя в огромния брой случаи е просто да предаде информацията нататък. Посредством навлизащи продукти за масови потребители, част от нея минава през вносители и търговските вериги, откъдето отива директно към крайните клиенти (веригите не се ползват с уважението на хората, които що-годе разбират от компютри по десетки причини), а някои от вносителите разработват и собствени рекламни кампании, които виждат крайните клиенти, макар че кризата намали това участие драстично.
Паралелната верига е през специализираната преса и онлайн издания, откъдето черпят информация и общите ежедневници и онлайн вестници – тук дори не включвам телевизията и радиото, понеже браншът сякаш не представлява интерес за тях напоследък, като тези две линии също имат някакво влияние над информираността на крайните клиенти (доколко е обективно е съвсем друга тема).
Друга паралелна линия, на която по мое мнение е и най-сигурната, понеже е основана на търговски интерес, е тази с дилърите, които поддържат свои блогове, форуми и имат и директен достъп до крайни клиенти в офисите си. Заради онлайн търговията тази верига също има влияние над “приятелите разбирачи”, които често хората, които не разбират, питат.
Последна, но не и по степен на влияние, е цялата дузина малки блогове, големи форуми, и по-независими издания на полу-професионално ниво, които всъщност комуникират както с ентусиастите и напредналите, така и директно с хората – като приятели, съфорумци, клиенти, читатели и въобще – по цяла поредиа от вериги. Може би тук ще разберете и защо негодуванието ми се засилва с намаляването на информационния поток отгоре към тази група (или направо – игнорирането на тази част от веригата) – това са основно общности от хора със сходни интереси, които, естествено, оказват огромно влияние на пазара, а се получава така, че те са пренебрегвани за сметка на други връзки заради търговски интереси, неразбиране на начина на комуникация и методи на работа.

В допълнение – схемата не отделя място на онези, които не са запалени ентусиасти, но имат пари и държат да имат най-новото, защото те изискват специфична комуникация и или се интересуват ужасно много и на ниво, което не е обхванато от локалните медии и информационни канали в страната, или  твърде малко, доверявайки се на фирмите, от които купуват. Всъщност – сценарии много, но не намирам смисъла да гадая за нуждите на всички. В голяма степен влиянието на локалните информационни канали над ентусиастите също не е “от първа ръка”, понеже това са хора, които се интересуват и четат доста, не само български издания, форуми и блогове.

Ако се върна донякъде на въпроса – днес си дадох сметка, че от пускането на mobility.BG досега, макар лично аз не само да съм изписал милиони думи и да съм дал безкрайно много максимално обективни съвети тук, и в раздел “Мобилни компютри” във форумите на hardwareBG.com (които отдавна се превърнаха в място за обща консултация тип “това подходящо ли е за нуждите ми”, “хубаво ли е” и “откъде да купя”), и да съм продал лично буквално стотици ноутбуци, а косвено – може би хиляди, досега не съм получил нищо повече от няколко изключително редки “евала” от някои марки. Кажете ми една печатна или онлайн медия, че дори и телевизия, която някога е продала толкова ноутбуци посредством реклами и статии, че да си е избила вложените в нея пари? Няма. Или може би се е случвало с Toshiba и No matter what гаранциите, но като зная, че един билборд за две седмици струва от порядъка на 300 евра, малко се съмнявам. Дори в дългосрочен план разходите са огромни и неефективно похарчени, а моя принос към всичко това е струвал 0 лв. и е донесъл броя на лаптопите х печалбата от всеки на предишните по веригата. Естествено, аргументът, че и фирмата, за която по някакъв начин работя, печели, е валиден, но то оставаше и да продава за чест и слава…

И не говоря въобще за собственото си финансово благополучие, понеже, дори и да се появят реклами тук, те ще бъдат вложени по някакъв начин, дори за наемане на още автори със сходен на моя мироглед, каквито има, но в момента робуват на други медии, ограничени и, странно, напук на световните тенденции – без лична свобода да дават истинското си мнение, понеже ще наруши симбиозата, изградена покрай реклами за хвалби (което си е чиста проба сливи за смет, честно!). Липсата на съдействие стига дотам, че дори е трудно да се вземат продукти за тестове или, ако се вземат, е едва ли не услуга към мен или медията ни. Да си ги купим с цел продажба и да напишем нещо не е трудно, но е мега-нахално от страна на вносителите на продуктите. Един типичен пример беше фирма, която все пак се съгласи (след множество обяснения кои сме от моя страна) да дава продукти, като или ги изписва на консигнация (с условието, че по никакъв начин не трябва да личи, че са отваряни, на което отговорих, въпреки опита си в тези неща – невъзможно, пък и не желая), или за тестове с връщане в “еднодневен срок”, на което дори не можах да стигна до разумен отговор, защото предпочетох да не псувам. Т.е. или купувам, или се скапвам от работа и за капак се чувствам, все едно са ми направили услуга. Ха, и един мармот… Тая “услуга” в едно от списанията, за които работех, струва една заплата, само че на онзи, който дава стоката. А сега, понеже има фирми с блогове, и те пишат, защото иначе просто няма начин да извадят глава над блатото отхилади малки фирми, в което сме потънали, и купуват, понеже покрай саморекламирането и писането имат клиенти, онези нагоре свикнаха едва ли не да се борим за вниманието им. Редно ли е така?

Нещо повече – има марки, продуктови мениджъри и търговци, които въобще не са чували за това място, наречено mobility.BG. Нищо, че като читаемост на сайта и раздела във форума можем да се сравняваме с някакви отдавна съществуващи медии (притурки към хартиените издания с цел място за банери), а за капак и продаваме лаптопи, което е просто 2-в-1 – реклама и търговия, и се практикува като форма на SEO от поне 2-3 други фирми, които обаче са насочени само към преносими компютри, и никога не са били на първо място медии, нито пък претендират за обективност. Нищо, че не ги ангажираме с нещо повече от това да ни препращат навреме информацията за новите продукти (досега на адреса за контакти получих какви ли не оферти, само не и продуктова информация). Нищо, че не искаме дори да ни плащат за ревютата. Нищо, че, за разлика от онова, което обикновено се побира в 2500-3500 знака, тук (обикновено, все пак далеч невинаги си струва) ревютата имат реално съдържание (в думи е излишно да ги мерим, мисля) и, в крайна сметка наистина стигат или до онези, които ще си купуват скоро компютър, или до приятелите им, които разбират, и които ще играят ролята на консултанти, което си е направо “точно в целта”, защото останалите са онези клиенти, които ще предпочетат голяма верига и ниска цена. И това не важи само за mobility.BG. Има такива, които продават преносими компютри с хиляди, а не са чували не само за нас, но и за други добри български сайтове с полезна информация, не са чували дори за световни гиганти в областта на преносимите компютри като notebookreview и notebookcheck, какво остава за малки блогове на отделни автори, каквито също има?

Въобще – работим по някакъв много сбъркан модел, при който, вместо движението на информацията да е откъм производителя, през цялата верига, та чак до крайния клиент, всичко върви едва ли не наобратно и аз и колегите ми изпълняваме ролята на информационен възел, който няма нищо общо нито с конкурентните фирми (макар че наистина се замислям дали да не си спретнем една мини-браншова организация, мога да бъда касиер :)), нито с медиите и техните преводни материали или ревюта с по две думи на десет хвалби, нито с производителите или с маркетинговите отдели на повечето вносители (чест прави на фирми като Асбис, Солитрон и Аргус, че сами търсят интересите си, и с това са помогнали много на търговията си), дори с търговските отдели на определени представители (когато се обадиш два пъти на представителство с думите, че искаш да продаваш и пишеш за техни продукти, и въпреки това месеци по-късно все още никой оттам не е осъществил контакт, то си е направо откровено смешно).

За да не се чудите откъде идва прозиращия в редовете гняв – дори близките ми до днес мислели, че аз, покрай тестовете на ноутбуци и всичко, което пиша, едва ли не получавам нещо от производителите, нови продукти и т.н., пък какво остава за фирмата, за която работя!? Равносметката надали искате да чуете, но щом предизвика желание да разчупя, доколкото е по силите ми, тази закостеняла, сбъркано (не)работеща система, от която на сериозна печалба със сигурност не са нито търговците, нито представителите на марките, а онези, които прибират чист кеш, явно е била жестока. И, понеже тази публикация е в “Блог” и е подписана лично, единственото, което реших да пропусна, е това да засегна един от вносителите, който по-скоро би отговорил с отказ да работи с hardwareBG.com, както е работил досега (смешно, но и такива има).

Простото обяснение на проблема се крие в един типично български израз – онзи за интереса и феса. Моят интерес не се простира дотам, че да търся на своя глава представителите и да вадя с ченгел информацията от тях. Почти 2010 година сме, смеховато е нещата да се опитват да работят така, а ако опира до нечий личен мързел – то той има шеф, и той има интерес, и той не е да държи мързеливи хора на работа. Блоговете, форумите и независимите автори имат по-голямо влияние от която и да е изградена медия, а когато са подкрепени то тогава и могат да запазят обективност, са златна мина за разработка, но има само два-три начина такъв да бъде “употребен”:
– той да има лични интереси към продуктите (било то, защото има да трупа чест и слава или, защото го радва да човърка)
– той да получи нещо в замяна на услугите си (пари, продукти, реклама в сайта)
– не се сеща за трети начин, който да гарантира резултат.

Не бих могъл да го кажа по-добре, а и е крайно време да се върна на въпроса – защо Acer е най-добре представената марка на сайта ни?

Просто е – защото е най-продаваната, с най-богата продуктова гама, с почти постоянни складови наличности, с отговорен представител у нас, и два дистрибутора, които се грижат за марката и нас и други като нас, които да пишем за продуктите им, вследствие на което те стават още по-продаваеми. Иска ми се да видя статистика на моделите 5738G и ZG, които, като евтини лаптопи, надали са споменавани по медиите, но са донесли много печалба на фирми и вносители и са се продали повече от който и да е друг модел лаптоп днес, защото са ужасно удачни. А и колко марки могат да се борят с цените на Acer на пазар, който винаги е бил преди всичко ценово ориентиран и след това – развиващ се към мултимедийни машини от среден клас? Коя марка пусна (по време, когато всички само се оплакват от кризата) масова серия ултратънки лаптопи на база CULV платформата на Intel? Чии бяха първите лаптопи у нас с Multi-touch падове, първите масови първите преносими компютри с 3D екрани, първите на масовия пазар с видеокарти NVIDIA GeForce GT 240M (една от малкото евтини карти, която става за игри, наистина), едни от първите и най-достъпните ценово с видеокарти ATI Mobility Radeon HD4570 (единствената, подходяща за някакви игри в ниския клас), също едни от първите с Multi Touch екрани (заедно с HP), че дори първите, които се продават само с Wireless-N мрежови адаптери (е, понякога нямат Bluetooth, колкото и да е странно)?

Няма как аз, ние, в mobility.BG, да сме отговорни за това коя марка какво пуска и каква продуктова гама поддържа, но, когато някой производител прави това, докато много другите постоянно свиват маржовете си, складовите наличности и моделната гама, няма начин продуктите му да не се превръщат в тотален хит. И важи и за MSI с геймърските им решения (категория, която у нас направо не е застъпена), и за Fujitsu с периодичната поява на много изгодни модели с хубава гаранция, и за Dell с техните FullHD екрани в средния клас (ако и да не са за всеки).

Voilà, причините, макар да не мислех, че ще ми се налага да ги пиша някога, защото не се иска особена прозорливост, за да ги разбере човек.

9 thoughts on “Acer тук, Acer там, защо ли си пиша сам…

  • 06.11.2009 at 17:39
    Permalink

    Поздравления за елегантния изказ и за добрата идея! Реално лаптопите се продават и поради факта, че с само с “преместването” на един кашон от 4 кг се печелят от 50 до 300 лева. Докато PC-тата изискват някаква “ремонтна база”, разнообразие от компоненти на склад, време и усилия по асемблиране и т.н.

  • 06.11.2009 at 17:51
    Permalink

    Не съм сигурен дали в дългосрочен план е по-изгодно. Все пак лаптопите се и чупят доста повече, а РС-тата се ремонтират по-лесно. Но то това е като кокошката и яйцето, само дето знаем кое е първо в случая… :)

  • 08.11.2009 at 11:38
    Permalink

    Здравейте колеги,
    Чувствам се длъжен да ви уведомя, че неотдавна Western Digital извадиха ново зайче от шапката и обещават светло социалистическо бъдеще, когато ще побираме по половин Замунда на харда си и всички ще имаме по много. Тъй като напоследък компанията не само обещава, но и действа активно в предлагането на най-добрите устройства на пазара (което в Солитрон сме готови да докажем, като ви предоставим устройства за тестове, стига да не ни съдерете кожата за целта), предполагам новината ще ви се стори интересна.

    Поздрави и пийте Coldrex докато е време
    Н. Ц. PR Експерт
    Солитрон
    ——-

    в google при написването на geniusloci излиза спор за подпис във форум.
    изобщо пич, ти не си добре. вложи си енергията в писането на статии, а не в обяснения. държиш се като млад тинейджър написали му нещо в сайта. научи се да приемаш критика.

  • 14.11.2009 at 16:38
    Permalink

    Обяснението ми хареса, но ти се чудя на акъла, защо изобщо си тръгнал на пишеш толкова за неща, които отдавна са ясни на хората, които са поискали да ги разберат.

  • 14.11.2009 at 16:53
    Permalink

    Защото има доста, които не искат. А им е време, рано или късно на всички ще им стане ясно, че списанията и вестниците никой не ги чете, а ако ги чете – не ги взема особено насериозно (говорим за IT). Е, изключвам разни хора, дето грам не разбират и за тях всичко написано е “WOW!…”, но дори те могат да се усетят кое е не само платено, но и платено така, че да звучи похвално.

  • 14.11.2009 at 17:42
    Permalink

    Ти прекалено много се ядосваш за тези неща. Не може да накараш всички да го разберат, но поне пък се опитваш, което е похвално. Аз колкото и да съм го обяснявал (на мои клиенти и приятели), винаги е имало такива, които не разбират какво им се говори, но тях просто ги оставям да си мислят каквото искат.
    Сега се сещам и за рекламата на Мултирама, която си коментирал. Общо взето хората ще я изгледат и ще им стане интересно поне да отидат до магазина да ги видят тези “разбирачи”, но така или иначе ще влязат в магазина …. пък може и да си купят нещо. Вярно нямат много връзка с тази публикация, а и нямам нищо против тях, но да заявят “Ние разбираме от компютри” ….айде нема нужда :).

  • 15.11.2009 at 15:16
    Permalink

    Конкретен и твърде скорошен пример пример, точно като пуснах ревюто на Amilo Pi 3560 (което си купихме от Вали, или поне купихме няколко) – пиша на PR-ката на Fujitsu у нас, че е странно да разбираме като дилър и медия за новото им партньорство от клиентска брошура, която видях във форума, а тя ми връща какво ново ще имат.

    Виждам във файла 18.4-инчовия модел, казвам, че бих го тествал, на което понеделнишки получавам отговор от типа “в сряда ще е в офиса ни, виж как да го вземеш, ще мога да ти го дам за 3 дни, че и други го искат”. Естествено, решавам, че нямам да имам време от сряда до петък и отказах, я те взе да се сърди, че и ме нахока колко съм несериозен. Като че тя ми плаща заплатата. Странни хора…

  • 11.12.2009 at 13:49
    Permalink

    Мисля, че клиенти тип “искам компютър/и” са си точно за магазини тип “ние разбираме от компютри”. Най-големият плюс на този вид магазини е това, че клинетът може да пипне това, което купува… иначе си купува картинка с спецификации. Това е целта на рекламата – да вкара хората в магазина. Детето или жената с него като му писне: “АЙДИИИИ” и…
    Иначе за Acer – така се прави бизнес – малко информация, ново продукти, запълващи ниши в пазара – много продажби и внимание към тях! Печалбата – в рекламата и нови продукти.
    Светът няма как да го промениш. Той си се движи по неведоми пътища и закони. Чудното е как е (и продължава да)оцелял(ва).

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *