Как да се ориентираме за 3D производителността на ноутбук по разутлатите от 3DMark06

Почти постоянно ми се налага да препоръчвам лаптопи на някой и често, когато става въпрос за лаптопи, на които ще се играят игри, на преден план излиза въпросът за видеокартата, която има решаващо значение за производителността в игрите. Почти няма ревю на лаптоп, в което да не може да намерите резултати от различните версии на 3DMark, от които обаче, що се отнася до лаптопи, си струва да се коментира основно версията 06. При десктоп системите това е различно – там производителността е като цяло на по-високо ниво и по-скоро някакво насочващо значение биха имали резултатите от Vantage, но при лаптопите е факт, че дори с един 3DMark06 може да придобиете цялостна представа за представянето на ноутбука в игрите днес.

Защо не други тестове?
На първо място – защото почти няма тест, който да предостави база за сравнение. Например произволна нова игра може да върви перфектно на екран 1366х768 пиксела при дадени детайли, но всяка промяна в настройките на детайлността или пускането на друга резолюция ще промени и производителността дори на същата машина, а и ще е валидно само за този тип игра и енджина, на който е базирана. 3DMark винаги е имал за цел да избегне това, доколко успява е друг въпрос – според мен е много далеч от “обективен тест”, основно, защото дава относителна оценка на производителността, която не може да служи за база за сравнения. Такава могат да бъдат множество тестове с игри, пускани на различните конфигурации, но тогава изниква въпросът – има ли смисъл да въртя тест на резолюция 1366х768 тест при минимум настройки и без anti aliasing, ако зная, че картата ще се справи перфектно с него, само за да посоча колко по-добра е видеокартата при тези настройки от друга, за която това е максимумът, при който ще запази броят кадри нормален за игра? Няма смисъл, естествено, но опити да се правят тестове с показване на максимална детайлност искат не само много време, но и много внимателен подбор на тестовите параметри – такива опити бяха правени от HardOCP навремето, доколкото помня, и широката публика ги заклейми като субективни.

Втората причина, която е и доста по-прозаична, е, че всеки може да “врътне” един 3DMark06,включително и на машини, които ще предава на клиенти или без да му коства нещо повее от времето за инсталация, като все пак ще даде резултат, който по един или друг начин може да бъде интерпретиран така, че на всички да им е ясно дали ноутбука става или не става за игри. Тук обаче влизат няколко допълнителни условия, едно от които е причината никога да не се доверявам на “класирането” н видеокартите в notebookcheck.net.

Класацията на notebookcheck.net не отразява производителността в игри, а резултатите в “мрака”, които, за разлика от повечето игри, силно зависят от скоростта на централния процесор. В този дух – тестове, в които ATI Mobility Radeon HD4570 с DDR2 изкарва благодарение на бърз процесор толкова точки, колкото и версията с DDR3, комбинирана с по-бавен процесор, не са сериозни, а има къде къде по-фрапиращи примери. Разбира се, самата формула за пресмятане на резултата на 3DMark06 взема под внимание преди всичко производителността на графичния процесор, но все пак, отдава дължимото и на процесорната производителност.

Какво да гледаме?
Производителност в отделните компоненти на 3DMark06 – GPU Score, както и двата отделни подтеста на таки категория. От тях с по-висока тежест днес е HED/SM3.0 теста, тъй като донякъде показва как ще се представя картата в по-съвременни игри.

На база резултати, които съм събрал досега, ще се опитам да дам някакво донякъде субективно обяснение кои класове за какво стават в графиката по-долу. Естествено, не се предоверявайте. Например WoW изглежда като ужасно лека игра с много остарял енджин, но местностите от последните експанжъни си “тежат” и, както е вървяла в началото, така изведнъж може да започне да се влачи в по-късните зони, особено, ако използвате модули, които хабят процесорно време и товарят интернет връзката (всъщност много от промените по интерфейса го правят. Обратно – игра като Guild Wars и до ден днешен остава еталон как добре изглеждаща игра може да върви на много слаби системи без никакви проблеми.

Положението при шутърите (FPS) обаче не е такова. Тук целта е да запазите броя кадри относително висок (над 40-50 кадъра, ако е възможно – постоянни 60, колкото позволява да видите екранът на ноутбука), защото има реална полза от повечето кадри по време на самата игра, и то не чисто визуална (питайте кой да е CS-ър :)). Crysis, колкото и да не ми харесва, се превърна в някакъв еталон как някои игри просто вървят трудно и искат задължително много мощна карта. Такива игри на ноутбуци рядко вървят добре – е, освен на високия клас видеокарти, но те обикновено са в скъпи ноутбуци за доста пари, които не са особено популярни на пазара. Заради такива игри има хора, които твърдят, че ноутбуците не са за игри. Което е невярно на фона на това, че има буквално насочени към геймъри модели, а има и хора като мен, които играят от години само на преносими компютри, но основно – защото никога не съобразяват, че на лаптопи най-често се играе на ниска резолюция – десктоп мониторите започват от 1280х1024 пиксела, а при лаптопите най-популярните 1280х800 и 1366х768 пиксела са дори по-надолу като брой пиксели, затова и изискванията към видеокартите спадат.

what-card

Най-общо казано може да разделим картите на 6 групи – от най-ниската, която не е подходяща за 3D игри, освен Half Life (оригиналът), CS или Diablo 2, до най-бързите, на които могат да се играят и най-новите игри (в това число и тежките FPS).

  • Първата група е бедна откъм съдържание – Intel GMA 4500M, която все пак има някаква 3D производителност, за разлика от карти като X3100 и останалите по-стари вградени, които са просто безполезни за игрови приложения.
  • Слабичките карти във втората група са основно “вградени” – тип Mobility Radeon HD3200 и (тя е на кантар между тази и следващата категория) HD4200, GeForce 8400M G и дори странни решения като комбинацията от GeForce 9400M и 9200M, която може да се намери в Dell Studio XPS 13 под името 9500M GS. И тук играенето на игри е по-скоро трудна задача, освен с много стари или много леки 3D игрици. Ако сте пускали Lego Star Wars – тя ще върви, друг е въпроса дали ще върви добре.
  • В третата група попадат вградени до дискретни решения като GeForce 105M, GeForce 9300M GS или Mobility Radeon HD4330. В тази група попадат и по-старите ATI Mobility Radeon HD3470 и NVIDIA GeForce 8600M GS, както и донякъде HD2600 (вече почти древна карта) които могат да подкарат доста игри, стига да не искате нещо повече от 1024х768 резолюция и ниски детайли в игрите. Единствено в комбинация с едноядрени процесори като Core 2 Solo вероятно ще имате проблеми, дължащи се на процесора, не на видеокартата.
  • Четвъртата група е групата на най-популярните днес ноутбуци – тези около 1000 лева, които идват с видеокарти като Mobility Radeon HD4570 (NVIDIA просто нямаха доскоро отговор за нея), подходящи за повечето игри на стандартната резолюция на тези лаптопи – WXGA HD Ready (1366×768 пиксела). Забравете да играете нс тази видеокарта на резолюции 1920х1080, каквито може да намерите в Dell Studio 1555, без да жертвате много детайли. Точно HD4570 е картата, която опроверга “ноутбукът не е за игри”, защото е едновременно евтина, а в комбинация с DDR3 памет, прави чудеса, макар без да има претенции да става за всичко. Прочетете и този материал за проблемите на HD4570 с PowerPlay, ако сте с такава видеокарта, защото адресира често срещан проблем.
    В групата на NVIDIA GeForce GT 240M и ATI Mobility Radeon HD4670 попадат доста ноутбуци днес, някои от които стигат до цени под 1200 лева (Fujitsu Amilo Pi 3560). Отново напук на мнението за това, че лаптопите не стават за игри – досега никога не съм срещал проблем с HD4670. Вярно, не съм пускал всяка нова игра, която излиза (а и кой ли има възможността да го прави?), но каквото съм инсталирал – върви чудесно, и то на екран 1680х1050 пиксела или домашният ми 1920х1200 пиксела монитор.
  • Оттук нататък следва групата видеокарти, на които, каквото и да им метнете, ще върви добре. Естествено, не без забележки, понеже много от лаптопите с GTS 160M, GTX 260M или HD4850 са с висока резолюция на екрана, но това е условие, с окето винаги ще трябва да се съобразявате. Като цяло, ако не ви гони манията за максимум детайли и/или кадри, тези преносими компютри ще се справят с почти всичко.

Ако се върна на notebookcheck.net и тяхната класация на видеокарти – винаги оглеждайте резултатите там за “more details”, макар че това няма да отговори на въпросите ви, понеже резултатът от 3DMark06 се показва като цялостен резултат, без отделни GPU/CPU Score. Останалото е въпрос на преценка докъде сте готови да жертвате детайли. Аз лично – до степен NVIDIA GeForce GT 240M и AMD Mobility Radeon HD4670 (или малко по-бавната HD4650) да са ми достатъчни за всичко в момента.



2 коментара за “Как да се ориентираме за 3D производителността на ноутбук по разутлатите от 3DMark06


Остави коментар по темата...

Your email address will not be published. Required fields are marked *