Надеждността на преносимите компютри – коментари

Тези дни из доста наши сайтове, включително и форума ни, се заразмята един доклад за надеждността на преносимите компютри на SquareTrade, който определено предоставя от онзи тип информация, която обърква потребителя и създава наистина грешно впечатление. Със сигурност няма да го играем PR-и на по-популярните у нас марки, а и много от заключенията в доклада на SquareTrade, който може да намерите на този адрес, всъщност имат добра основа, но подобно изследване би трябвало да е обстойно и подробно, а не нахвърляно по толкова несъответстващ на претенциите на SquareTrade начин. Докладът ще намерите тук.

Първо – към цифрите
На графиката по-долу може да видите така наречените “projected” данни за проблемите с лаптопите на няколко големи марки в рамките на 2- и 3-годишен период от покупката им. Според общите данни в доклада, общата “чупливост” надминава 30% – сбор от хардуерните дефекти и около 10% инцидентни повреди, което прави лаптопите едни от най-ненадеждните устройства, използвани в ежедневието днес. Естествено, както и докладът на SquareTrade споменава – това е очаквано, предвид, че след мобилните телефони, преносимите компютри са подложени на възможно най-стресова употреба. А един компютър е къде-къде по-сложен от GSM…

squaretrade-notebook-reliability-2009

Мнението ми по-долу е изцяло базирано на личен опит, свързан с продажбите на лаптопи, общи впечатления от оплакванията на потребители във форумите на hardwareBG.com, както и на множество, да не кажа хиляди, разговори с клиенти и познати, всеки от които с някакъв свой опит с отделните марки. Официални данни от производителите или вносителите, отнасящи се само за българския пазар, няма, или е почти непосилно да бъдат събрани по обективен начин, но съм използвал и части от мненията на продуктови мениджъри на отделни марки за съставяне на общото си мнение. Освен това, след появата на доклада в световното интернет пространство, изчетох буквално хиляди мнения в коментари към блог постове, новини и из форуми и общото впечатление, което оставят те, е че в доклада или има нещо сбъркано, или личният опит на потребителите и този на сервизите се различава значително. Защо се получава така, ще опитам да разбера по-долу.

С какво не съм съгласен?
С една дума – с генерализирането. Още когато видях за първи път графиката възкликнах “закон да вкарат, че Sony е по-надеждно от Lenovo, няма да го повярвам”. И да, така е, понеже мисля за Lenovo като за ThinkPad, а докладът вероятно отразява много по-проблемните IdeaPad (съвсем отделен въпрос е защо Lenovo сами си объркват бизнеса, предлагайки евтини чупливи лаптопи, но това е само пример и не е тема за този материал). Липсата на разделение, или по-точно обединяването на продуктите на всяка марка под един общ знаменател, в доклад с подобно медийно отразяване и потенциално влияние над бъдещи покупки на потребителите, ми мирише или на много пари, или на търсене на медийна изява.Първото почти го отписвам, тъй като докладът казва, че Asus са най-надеждната марка, което, предвид основната насоченост на компанията към по-висок клас продукти (в световен мащаб, и преди съм казвал, че в това отношение нашият пазар не е показателен, защото е пазар за евтини лаптопи) е логично. Второто място на Toshiba също не е далеч от ума – доколкото ми е известно, OEM производителят, който прави техните лаптопи, е именно Asus, а и Toshiba са традиционно… скъпи, което логично би трябвало да води и до по-добро качество. Въобще – няма причини да не се съглася с цифрите, но от друга страна – те не казват колко 1200-1500-левови ноутбука Acer са съпоставени със същото количество ноутбуци Toshiba със същата цена.Цифрите не показват промени през годините, нито могат да отразят това, че през последната година марки като HP и Acer, които (всички знаем) са в дъното на тази класация, полагат усилия това да се промени – макар и обречени на неуспех, защото са двете най-продавани марки в световен мащаб. Цифрите просто кои са по-надеждни, и то само, ако гледаме на надеждността като на нещо, свързано с хардуерните проблеми, а тя е значително по-комплексна характеристика.

Не бих се доверил на тези цифри, ако избирам ноутбук, защото ще трябва да си купя с 30 до 50%  по-скъп ноутбук на Toshiba, Dellили Sony със същите параметри като евтин Acer или HP, за да получа 5-6% по-малък шанс да се счупи до края на втората година и 10-тина процента по-малък шанс да се счупи до края на третата. Но аз надали ще го имам дотогава…

Категоризирането
SquareTrade разделят преносимите компютри на три категории – нетбуци (за целите на изследването това означава лаптопи с цена под $400) бюджетни решения и ноутбуци от висок клас. Оттук тръгва и първата сериозна грешка в това изследване: пазарът на преносими компютри се радва на относително добро сегментиране, съставено от два основни параметъра – цена и предназначение, но основната отличителна черта на различните продуктови линии е именно предназначението. В общия случай то определя и цената, но, както ще стане ясно, това не означава непременно влияние над цената.

У нас, както винаги, пазарът просто е различен, но това се отнася и за много държави от Източна Европа. Тук дадох доста базови обяснения за всяка от марките на база продажби, също базирани на личен опит с повечето от тях. Мисля, че е разбираемо и да не се съглася с доклад, който предрича над 20% проблеми с най-продаваните две марки днес, когато впечатленията от масовите последни модели (поне на едната от тях) са, че са по-надеждни от доста по-скъпи модели на други марки.

Toshiba по-надеждна от Acer? Естествено, след като плащате поне доста повече за същите параметри, значи трябва да има защо, но въпросът е – защо не го пише в доклад с такива претенции и с потенциал да повлияе на решенията на потребителите?

Със сигурност се забелязва и основният акцент в доклада – 3-годишният срок, който е отразен в графиката – около 15% проблеми с Toshiba и Asus и цели 23% за Acer/Gateway и 25% с HP. Същата графика обаче показва и проблеми в рамките на 2 години от покупката и там разликите са доста по-малки – от 9 до 16%, но на този факт не се набляга. Защо, след като днес средното време между покупките на преносим компютър (или “average lifespan”) е около 2 години и, подобно на развитието на почти всички високотехнологични продукти, е с тенденция дори да намалява?. Ако преди 5 години животът на един преносим комюптър е бил около 4 години, то по непотвърдени данни (малко Google търсене и съпоставка със споменатите цифри и за десктоп машините) днес отива към 2 години с тенденция да намалява с паралелно с увеличаването на скоростта на навлизане на по-нови технологии в лаптопите, а тази( скорост днес се променя драстично – през последната 1 година броят нововъведения в лаптопите е по-висок, отколкото общо през последните 3 години!

Обърнете внимание и на 2-годишният период, ако не планирате да изкарате повече от 2 години с лаптопа си (което напоследък изглежда направо невъзможно)

Америка срещу Европа
Докладът на SquareTrade на теория обхваща глобалните продажби на отделните марки, но поради няколко основни признака смятам, че е базиран почти изцяло на продажби на американския пазар – от което и липсата на достоверност спрямо продажбите на преносими компютри в Европа, което на првактика го обезмисля по нашите географски ширини поради разликата в много от моделите, продавани тук и отвъд океана:

  • Отсъствието на марки като Fujitsu и MSI, които нямат сериозно присъствие в САЩ и Канада (MSI присъства с barebone системи с други марки)
  • Ценовото разделение на нетбуците – $400 е ниска цена за нетбук в Европа, но е точно под границата $425-499 на евтините ноутбуци на основните производители в САЩ
  • Редките случаи, в които американски магазини продават в други региони – много от онлайн магазините в САЩ, както и липсата на данъчни облекчения, водят до редки продажби на лаптопи в други региони, осъществени през американските дистрибуторски канали
  • Присъствието на Apple, които почти отсъстват на пазарите извън САЩ
  • Присъствието на Gateway – марка на Acer, която се продава изключително в Северна Америка и Австралия
  • Това, че Lenovo попада в по-скоро проблемните марки означава, че става въпрос основно за евтините им модели, а доскоро те дори не предлагаха IdeaPad в Европа. Няма сила, която да ни убеди, че над 20% от моделите ThinkPad се чупят в рамките на 3 години, когато това е една от най-използваните на корпоративно ниво марки и се слави с изключителна надеждност (за сметка на IdeaPad)

Защо трябва да ме интересува къде е правено проучването? Защото производителите, макар и да предлагат що-годе еднакви моделни линии във всеки регион, не ги предлагат с еднакъв хардуер. Може да се убедите и сами в това, като обиколите регионалните им страници, и не смятам да го доказвам, понеже е очевидно за всеки, който се интересува от лаптопи. Америка просто не е Европа, дори пазарните дялове го показват.

Надали 21.5% от продадените у нас ThinkPad ще се счупят в рамките на 3 години, но е твърде вероятно това да се случи с “американските модели” IdeaPad

Иновации срещу надеждност
Преди да обърна внимание на разделението на продуктите, което не съществува в доклада, е важно да отбележа и още една съществена разлика между решенията на отделни производители, което е предпоставка и за разлика в надеждността на продуктите. Онези производители, които традиционно не залагат на най-новите технически постижения и изчакват със залагането на най-новите технологии в своите продукти, винаги ще се радват на по-висока надеждност, докато производителите, които 4бързат” да вкарат в продуктите си най-модерния хардуер (съобразен с ценовата позиция и предназначението на продукта), винаги ще имат по-ненадеждни продукти. Причините са чисто технически, но причината за това разделение са желанията на клиентите – от една страна за надеждни, изпитани решения, от друга – за висока производителност на база най-новия хардуер. Досещате се, че в тази сметка трябва да се включи както цената на продуктите, така и надценката на база “марка”. За пример – при една и съща цена на своите масови мултимедийни предложения марки като Dell, Sony и Toshiba рядко включват същите като производителност и възможности компоненти, каквито биха включили Acer или HP, които са познати именно с бързината, с която вкарват новостите в своите предложения. Ако искате по-надежден ноутбук от някой от първите производители, надали ще е със същите параметри като някой супер нов модел на вторите, снабден с дискретна графика, 500GB твърд диск  и DDR3 оперативна памет. Всичко това е част от общата схема за надеждност, която докладът на SquareTrade просто не отчита, защото не може да отрази това, че продаваните от марките с по-нисък процент дефекти преносими компютри просто не са на същото хардуерно ниво (параметри и производителност) като онези, които се продават много, разчитайки на новости на хардуерно ниво.

На практика се получава все едно ми/ни обясняват, че да си купиш ноутбук с по-базови параметри означава, че ще е по-надежден, а и дете може да заключи, че колкото по-малко новости и по-маломощен хардуер, толкова по-малко неща, които да се чупят.

Бюджетни решения
Макар тази графа донякъде да включва и нетбуците, някои производители отиват по-далеч и предлагат ноутбуци на изключително ниски цени, чиято цел е по-скоро да обхванат и онзи вид потребители, които не очакват висока производителност или ексклузивни параметри от своя преносим компютър, но за сметка на това гледат практично на цената и искат евтин продукт. От страна на ноутбуците в тази група влизат две категории – такива, които предоставят на потребителя базова функционалност и са изградени на основата на евтини (в общия случай и по-стари) компоненти, за сметка на което са “маркови”, и такива на производители, които по презумпция не продават “марка”, а хардуер, които разполагат и с по-добри параметри (често последни модели) за същата цена. Естествено, втората група ще е и по-ненадеждна поради чисто технически причини – по-честите проблеми с по-съвременен хардуер. Тук изцяло говоря за продукти с цена под 1000 лева (у нас)- където доста от марките дори нямат съвременни предложения, а само стари модели.

Ако една марка има съществено присъствие на пазара за бюджетни решения, това автоматично ще я качи на по-висока позиция в класацията за честота на хардуерните дефекти, защото това пазарно присъствие се дължи на по-привлекателни, ерго и по-производителни модели.

Масови мултимедийни ноутбуци
Основната битка у нас е именно в този клас – мултимедийни компютри с обща употреба, където марки като Toshiba, Dell и Sony са по-скъпи при еднакви параметри на компютрите от HP и Acer (което е една от съществените причини последните да се продават толкова много повече). Ако съдим за надеждността на база цена, то Fujitsu трябва да е едва ли не най-ненадеждната марка, след като предлагат повече за по-малко пари, отколкото дори традиционно ценово ориентираните Acer. Надали е така, обаче.Тук марки като Sony наблягат на уж по-добрите екрани и уж по-здравите шасита, Dell и Toshiba на традиционно доброто гаранционно обслужване, а Acer и HP – на хардуера, който, както и да го въртим, е най-честата причина клиентът да си купи даден модел. Дали е най-удачната причина – не искам да споря, по мое мнение “по-живи цветове и по-малко отражения” от екран, базиран на същата TN технология и чието sRGB покритие е с 1% по-голямо от това на конкурентните модели, и също е покрит с лъскав поляризиращ филтър (пък бил той с намалено ниво на отражения) е пълна щуротия, която нито продава, нито би трябвало.

Лаптопи за игри
Тази категория има толкова ниско отражение над пазара, че почти не си струва да я коментирам. От друга страна – в България марки като Acer и HP у нас предлагат дори евтини модели, които се купуват именно, защото стават и за игри, което рядко се случва с други марки. Не, че Asus нямат добри геймърски модели, и дори Dell вече предлагат Alienware у нас, но това са продукти за единични продажби.

Бизнес приложения
HP и Lenovo имат почти традиционно присъствие в бизнес сегмента, и докато HP правят множество достъпни модели, то Lenovo едва отскоро има евтини ThinkPad. Работата е там, че HP правят и EliteBook, а нищо не може да убеди някой, който е пипал такъв, че този ноутбук много по-вероятно ще се развали за 2-3 години в сравнение с Tecra или Portege на Toshiba. нищо подобно – и двете продуктови линии са с висока надеждност, най-малкото, защото са правени именно с тази цел. Ей тук нещата стават направо обидни за Lenovo, чиято основна продуктова линия ThinkPad също е сред най-доверените и надеждни на пазара, а от доклада излиза, че е сред най-чупливите. Защо?

Защото докладът на SquareTrade е базиран на продажби на IdeaPad, чиято поддръжка не идва от дистрибуторската мрежа, а често е поверена на външни компании за гаранционна поддръжка. Каквато компания всъщност е SquareTrade.

Общият процент дефекти намалява
През 2006 близо 40% от лаптопите са проявявали дефекти в рамките на 3 години. За последните три години този процент е спаднал до около 30%, което косвено означава, че най-големите на пазара на преносими компютри са подобрили най-много качеството си. Няма данни обаче за развитието на отделните марки през годините.

И все пак – къде е проблемът?
Попаднах на едно мнение на човек, който също се занимава с бизнес с преносими компютри, и то на много по-високо ниво от продавач консултант, който почти перфектно обясни кои са най-често проявяващите дефекти машини – тези, предназначени за потребители с ниска компютърна грамотност. Същото мнение срещнах във форум от друг човек, който работи в регионален кол център на компания, която предоставя услуги, подобни на тези на SquareTrade.

Мнения, които водят до логичното заключение, че повече продажби означава повече проблеми. А класацията за продажбите е доста близка като разположение до тази за чупливостта.

Факторът NVIDIA GeForce 8400/8600M
Високите продажби на модели, базирани на проблемните видеокарти NVIDIA GeForce 8400/8600M през миналите две години, със сигурност имат ОГРОМНО отражение върху статистиката, която SquareTrade предоставят, защото почти всеки трети лаптоп с такава видеокарта е бил в сервиз по едно или друго време. В това отношение HP са една от най-пострадалите марки, следвани от Acer – тези две марки базираха почти целите си мултимедийни продуктови линии (които съставляват огромна част от бизнеса им) на тези видеокарти в периода, в който това беше най-модерното предложение на NVIDIA. Dell също отнесоха огромна критика и имаха грандиозни проблеми със своите XPS, но те са само част от продуктовото портфолио на марката. Пред подобни проблеми бяха изправени и Sony, но много по-малка част от продаваните им модели беше базирана на тези видеокарти, също както и при Toshiba/Asus.

Колкото повече лаптопи с NVIDIA GeForce 8400/8600M е продавала дадена марка, докато това е бил актуален модел видеокарта, толкова повече ще са се увеличавали проблемите с лаптопите, базирани на тези видеокарти. И това е нещо, което трябва да е известно на всички, защото стана повод за дискриминиране на марки на база хардуерен компонент. Ако утре всички процесори на Intel се окажат с дефект, проявяващ се на втората година, колко от марките ще бъдат посочени като ненадеждни?

Какво друго влиза в “надеждност”
Както казах, надеждността е нещо, което не може да се изрази с проста статистика на проблеми. Евентуалното сервизно обслужване, съвместимостта, софтуерната поддръжка и т.н. също са фактори. Огромен фактор е и факторът “търсене” – ако очаквате, че “набухан” с най-новия хардуер лаптоп на ултра-ниска цена ще бъде напълно безпроблемен – бъркате. Колкото по-сложен е един продукт, толкова по-вероятно е да даде дефект, когато при изработката му основната цел е била ниска цена. В това отношение, най-големият проблем на надеждността е търсенето – колкото по-високо е заради цена и параметри, толкова по-чести ще са проблемите. Но пък подобно търсене е оправдано – кой иска да плаща заради името на дадена марка и това, че имало няколко процента по-малък шанс лаптопът да се счупи? Има и такива хора, ноч те не си купуват масов модел, който да попада в тази класация…

Лично на мен докладът на SquareTrade ми намирисва на публицизъм – пуснат за масова употреба с единствено изискване за връзка към тяхната страница, набързо скалъпен (кой би разполагал с подобни данни и би подминал толкова много важни статистики като моделни гами?), базиран основно на данни от американския пазар и с неприятно отражение на пазара.

Допълнителни данни
Тук може да намерите и малко по-различни данни от американския пазар . Но с тълкуванието наистина ще се затрудня :)

  1. ASUS (416)
  2. APPLE (394)
  3. IBM/LENOVO (314)
  4. TOSHIBA (218)
  5. HP/COMPAQ (142)

10 thoughts on “Надеждността на преносимите компютри – коментари

  • 23.11.2009 at 22:48
    Permalink

    В общи линии съм съгласен с теб, че по правилно е да се сравняват продуктови линии. Макар, че никой не им е виновен на Lenovo и HP, че правят боклуци в ниския клас и това трябва да е ясно. Донякъде такива статистика са добре за да се поосетят големите.

    Като спомена 8400/8600 видеокартите мисля, че не малък дял имат и АМД с статистиката – лаптоп на 2 години с АМД процесор, който да не прегрява от насъбралото се “киче” между радиатора и турбинката едва ли има.

    Иначе нещо като малка забележка е, че прекалено наблягаш на фактора цена. Не бих искал да работя с клиенти, които ги интересува единствено и само цената. От опита ми не всички са такива за щастие. Но пък тези, които са от тази група определено си мислят, че ще ползват бъдещия си лаптоп дълги години напред.

    Относно това, че някои марки дават повече за по-малко пари мисля, че сравнението с колите е горе долу уместно – една нова Дачия 100к.с не е същата като нов Голф 100к.с. В крайна сметка лаптопа вече е много повече от пишеща машина – става въпрос за дизайн, ергономичност, дуракоустойчивост, имидж на марката и дори софтуер (може би най-важния параметър за избор на МАС) и още доста други по-маловажни параметри, които формират цената.

    Та с други думи искам да предупредя бъдещите купувачи да не сравняват единствено по етикета с гигахерците и гигабайтите и да взимат най-евтиното откъм цена/производителност защото сметката рано или късно ще им излезе крива или пък ще съжалят, че са взели лаптоп изглеждащ като излязъл от дъскорезница или е пред полуразпад след година ползване(MSI)

  • 23.11.2009 at 23:18
    Permalink

    О, по никакъв начин не оправдавам марките, които правят и добри лаптопи за това, че правят и боклуци. Точно HP отдавна ме вбесяват с някои свои неблагоразумия, а за пример, че и dv серията може да е добра (но в такъв случай – не и евтина) мога да посоча дори dv3, за който писах наскоро. Lenovo нищо не ги оправдава, тяхното си е като да си се изхрачат в пазвата…

    За АМД си прав, за радост обаче новите уж са малко по-добре (на хартия 35W TDP, но на практика това е максимумът на серията, въпреки, че не е конкурентно на никой от Intel-ските процесори.

    А и аз не искам да продавам само на такива, които ги интересува цената, но е факт, че напоследък изглежда безмислено да даваш много повече за друго. Аз съм с MSI, който върви чудесто, и за чиято цена не бих могъл да взема нещо дори наполовина добро като параметри (GX623, макар че му смених процесора и харда), но ако имах парите, вероятно щях да съм със Studio XPS 16 с подобни параметри. Но говорим за огромна разлика…

    Напоследък не мисля, че софтуерът играе каквато и да е роля. Windows 7 е почти съвършен, аз лично нямам нито една забележка отвъд премахването на quicklaunch към тази ОС и всякакви паралели са безмислени, защото е елементарна за ползване и поддръжка.

    Не съм съгласен с паралела с цените. Toshiba L500 е същият “евтиняк” като Acer, който струва 200-300 лева по-малко и смея да твърдя, че Fujistu за още по-малко пари е по-добре изработено и от двете. А мултимедийните Dell чак се прославиха с дефекти.

    Според мен всичко е до желание на производителя, но понякога просто си опира до някаква грешка (като целия преход към HD Ready – бах, на кой обясняват, че така ще гледаме филми без черни ленти, като за последните 6 месеца съм гледал точно два филма, които да са 16:9, а не нещо по-широко. Ама на, всички вече са такива, все тая скъпа или евтина марка, без тези на MSI, които си ползват още от старите хубави WSXGA+ (поради което и съм с такъв). Поводи да си промениш мнението за марка – много, и чести, но такива работи статистиките не ги отразяват :)

  • 24.11.2009 at 07:37
    Permalink

    Хубава статия.

    Само това ми се видя пресилено “Обърнете внимание и на 2-годишният период, ако не планирате да изкарате повече от 2 години с лаптопа си (което напоследък изглежда направо невъзможно)”.

    Това е същото като да си сменяш мобилния телефон през 6 месеца или по- малко. Аз не съм го сменял не помня откога, защото ставия работи и не ми се свиква с нов. За мобилните компютри, повечето потребители мисля, че не могат да видят особена разлика с новите, ако разбира се не броим шаренийката. Или предполагам от майкрософт се грижат да са им нужни на хората нови компютри ;)

    Защо да взимам нещо скъпо, когато и скъпото често се чупи, не ми трябва, само ще му треперя? Винаги съм бил привърженик на балансирани решения – цена/качество/функционалност, защото често съм оставал разочарован от скъпите решения. Да не говорим, че риска да падне от масата на скъпото е съшия, като на евтиното ;)

    Един познат се викаше “дъното трябва да е ASUS”. Един ден като му гръмна дъното и после спря да се интересува от това…

  • 24.11.2009 at 13:00
    Permalink

    Точно затова казвам “ако” – най-малкото напоследък доста хора са като мен – вземат нещо, което става и за игри, не само за филми и нет, и общо взето гледаме да е относително евтино, за да може да го сменим по-лесно, когато му дойде времето, а това далеч не ечак след 2 години. Подозирам, че дотогава новите игри ще искат по-мощни карти от масовите днес HD4570, и доста хора ще си купят каквото трябва (тук не става с ъпгрейд).

    Пък и с телефоните – чак отскоро започна спад в навлизането на нови телефони, ние уж бедни, бедни, ама допреди година-две купувахме новите модели като обезумели. Аз още си карам с K800, ако си купя нов, ще е някой от музикалните на Nokia само, защото ще си го ползвам и като MP3 плейър. Някога си купих сегашния заради камерата, ако продължаваше да ме вълнува (оттогава обаче се захванах по-сериозно с фотография и сега така или иначе винаги влача DSLR), щях да сменям телефона с навлизането на такива с камери по 5~8 MP.

    Същото е с компютрите – ако ти трябва повече производителност, ще сменяш. А до 2 години може и много други причини да има за смяна, ама да видим, може да бъркам…

  • 24.11.2009 at 15:37
    Permalink

    Интересно мнение. Напълно съм съгласен, че обобщаването на такава обширна тема в една смехотворна графика, по-скоро образува въпроси отколкото да ги отговаря. И наистина за мен би било по-интересно да се направи една статистика между лаптопи с проявени проблеми, ползвани от хора с ниска(никаква) комп. грамотност и такива от хора с поне малко над минималното ниво.
    Естесвено, техниката си е техника и понякога просто се разваля без дадена явна причина, но съм сигурен, че по този показател всички производители ще са почти на едно и също ниво.

    За подобен пример се сещам при колелата. Някой компоненти се считат за реално нечупливи, при положение, че този, които кара колелото знае какво прави. В ръцете на човек без правилната техника или без техника въобще и най-здрава част се чупи.

  • 25.11.2009 at 19:43
    Permalink

    Чудесна статия. Похвално е желанието ви да публикувате подробен разбор на този материал по начина, по който сте го направили.

  • 26.11.2009 at 11:13
    Permalink

    Много добра статия. Но все пак искам да изкажа и своето мнение.
    И да изброя няколко фактора при покупката на лаптоп.

    Относно надежноста- определно няма толкова голямо значение коя марка е.
    В сервиза могат да ти кажат Toshiba идва много рядко с дефекти както и Sony а Acer повече. Но реално като има продадени 1000 Аcer и 50 Тоshiba и 20 Sony много ясно ,че ще идват повече Acer за ремонт :).

    Лаптоп за игри. – Според мен няма смисъл от такъв. Единствено приемам новите game серии на MSI или Fudjitsu като добро решение . Поради добрата си цена.
    Да дадеш 2500-3000 лв. за лаптоп за игири си е пълна глупост при условие че за тези пари можеш да си вземаш и лаптоп и настолно pc с много по добра производителност или play station 3 примерно за 500-600лв . Лаптопите стават да се разцъка нещо за ранообразие имeнно такива са game сериите на MSI / Fudjitsu. За сериозна игра не става нито клавитурата нито екрана да не говорим за повишената консумация и живот на батерията.

  • 26.11.2009 at 11:49
    Permalink

    Не съм съгласен с мнението ти за лаптопите за игри. Аз на две машини съм работил дълго време, съжалявал съм всеки ден, че го правя. Искам всичко накуп, не да имам гейм вкъщи и нещо посредствено на път. Още повече – не опира до пари, и за 2000 може да вземеш повече от читава машина за игри (MSI със GTS 160M, а по белия свят и доста по-добри неща).

    И не е идеята да се играят игри на батерия, това все си мисля, че е всеизвестно, но все се оказва, че хората го мислят. То само докато си огледам геройчитата и тръгна на мисия в Drgon Age и дори 9-клетъчната батерия ще е свършила :)

    Иначе играя ежедневно, почти, дори да е малко. В момента вкъщи сме с два лаптопа и си играем с половинката. Не ми трябва настолна машина, която да харчи колкото още два лаптопа освен тези…

    Между другото – Lenovo също са коментирали доклада на SquareTrade:
    http://pcworld.bg/13834_lenovo_ne_e_vyarno_che_nashite_laptopi_sa_nenadezhdni

  • 17.12.2009 at 03:39
    Permalink

    Да, добри разяснения са направени по този доклад. Разбира се, че не може да се тълкува еднозначно, има много нюанси и условновти които не е ясно точно как са. И все пак – въпреки всички условности – ако хардуера е прекалено ”напомпан” и цената е прекалено ниска – едва ли това ще е продукт, който ще е шампион в надеждността. Всички пътища водят към това заключение. Вероятно нещо някъде е спестено, за да се постигне такава конкурентност на пзара. Не че няма и изключения, разбира се, не, че е невъзможно да се постигне и някакво задоволително ниво на надеждност. Също така много зависи от ползването, подръжката и т.н.
    Не мога да се съглася, обаче, че днес е било, едва ли не задължително за всеки да си сменя лаптопа всяка година или на две години. Далеч не всички са геймъри, на които хардуера ще им ”отеснее” след година или пък са в някяква степен компютърни ентусиасти, които следят какво излиза и им ”текат лигите” по новостите. На повечето от хората, ако лаптопа си държи и им върши работа – далеч няма да тръгнат да си купуват нов всяка година или две. Друг е въпроса, че пазара го иска да е точно така и всичко се прави така, че човек да си сменя всичко едва ли не всяка година – тая година си купиш кола – догодина трябва да си купиш нова – иначе започват анализи във фирмите защо се получава така, че те не регистрират ръст в продажбите.
    Мене лично никак не ме блазни мисълта, че си купувам нещо, което е проектирано да издържи максимум 2-3 години и последното нещо, което ще направя, ако се окаже, че е така, е пак да си купя продукт на същата марка.
    Аз си спомням, че бях попаднал на подобен доклад отпреди година – за американския пазар – може би на друга компания беше, не помня. Обаче там марките бяха подредени в съвсем друг ( и по-близък до моите представи) ред: – APPLE бяха номер едно по-надеждност, на второ място бяха LENOVO, трети май DELL ( не съм сигурен обаче) и натам не помня. Така, че, като видях подреждането в тази статистика и ми стана малко странно.. HP, Gateway и ACER някак не ме учудва, че са назад, ама APPLE и LENOVO да са толкова назад. Тоshiba по-надеждни от APPLE – айде, бе!

  • 18.12.2009 at 02:06
    Permalink

    Apple чак толкова надеждни не са, поне от това, което аз съм виждал.

    За оприличаването на ноутбуците на телефони – натам вървим поради ред причини, аз признаците не мога да ги объркам:
    – често въвеждане на нови технологии, голяма част от които без никаква полза за обикновения потребител, но граничещи с глезотия, което го подтиква да купува
    – движение на процесорите около едни честоти през малки стъпки, което гарантира, че след година-две разликите ще са големи
    – относително отслабване на шаситата с цел сваляне на цените. Кризата не е свалила цените, обаче как се продават сега, в сравнение с двойните цени преди две години, просто не е истина. Напук на Кризата :)
    – засилени изисквания на приложенията – до спетен да имаш нужда от мощен компютър, за да си пуснеш все по-навлизащите HD Клипове като хората. Нищо, че ги гледаш на HD Ready екран, като е качено в 1080p, хората искат.
    – въобще – натиска за HD съдържание в интернет, където на практика е маловажно, понеже процентът на високите резолюции все още е ужасно нисък. Изисква подходящ хардуер обаче
    – софтуерните изисквания – антивирусни приложения, базови пакети, които искат по-бърз процесор, глезотиите на самия Windows, ако щеш. На слабичка машина и един торент може да те изтормози
    – кратък живот на батериите (но това си идва и от технологията, която пък е изгодна за сервизите, така че – пука им)
    появата на блазнещи неща като ултратънки лаптопи, ултрайздръжливи, които обаче са и “underpowered”, така, че да промотират покупката на по-сериозен компютър. За все повече хора настолната машина е излишък, заемащ място.
    – и т.н., понеже ще стане цяла статия

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *