Иска ми се да започна с това, че материалът, който четете, е по-скоро насочващ, и по никакъв начин не искам да изпадам в технически подробности около все по-популярният Wireless-N стандарт (или, както е правилното му название в момента – IEEE 802.11n-2009). Напротив, идеята за серията ревюта на рутери, които подготвям, се гради изцяло на все по-разширените, но максимално опростени от гледна точка на потребителя възможности. Редовно изпадам в спорове с хора, които приемат, че покрай компютърната грамотност явно трябва да се превръщаме и в “мрежари”, купувайки Linux-базирани рутери с ултра подробно управление; не само не съм съгласен с подобни препоръки към обикновения потребител, а и самият аз никога не съм искал да се ровя чак толкова в рутера си – в крайна сметка идеята му е да донесе удобство, а не да ми усложнява живота, нали? В този ред на мисли, простотата на интерфейса, обяснителните настройки и възможността да предостави базово ниво на сигурност без никаква намеса от страна на потребителями изглеждат изключително важни неща за един безжичен рутер. А идва ред и на скоростта…

Преди две (или вече станаха три?) години, когато се появиха първите Wireless-N (по-познати като 802.11b/g/draft-N) устройства, този тогава бъдещ стандарт представляваше екзотика, която граничеше с показност, и се основаваше основно на PR кампаниите на онези компании, които веднага започнаха да го налагат. Поради честите си срещи с продукти на NETGEAR по онова време и факта, че имах един от първите популярни и, по-важното – достъпни модели баптопи с Wireless-N карта, взех и Wireless-N рутер (все още актуалният модел NETGAR WNDR3300) от доста време, при това – един от най-напредничавите по онова време, който и досега продължава да се позиционира в сравнително високия клас.

Разликата спрямо Wireless-G за мен винаги е била осезаема, но с навлизането на масови NAS решения (Western Digital My Book World Edition беше един от основните такива продукти) и популяризирането на HD съдържанието, 802.11b/g мрежите сякаш отесняха. Просто не са достатъчни за гледане на над 15 Mbps видео в нормалния си вид. Естествено, появиха се разни Super-G и подобни, но и с тях оставаше въпроса за мрежовата карта, с която се връзвате. Е, решението е Wireless-N.

Днес Wireless-N продуктите се делят на няколко категории според възможностите на връзката и начина на осигуряване на съвместимост. Всички споделят MIMO (multiple-input, multiple-output) технология, при която сигналът се предава и приема с няколко антени едновременно, което осигурява по-висока пропускливост. Фигурата по-долу е доста обяснителна и показва разликите между SISO/SIMO/MISO/MIMO вариантите за предаване/приемане на сигнала – от единична връзка до приемане или предаване от единична към множествена или обратното, както и в случая – използване на няколко приемника и предавателя и от двете страни (изображението е от Wikipedia).

Wireless-N мрежовите устройства могат да използват както 2.4-гигахерцовия честотен обхват, така и 5 GHz честота на за обмен на данни, но последното не се поддържа от всички. Новият спектър им осигурява по-висока пропускливост, по-малко смущения и като цяло – по-добро покритие в по-тесни канали, но изисква съвместими устройства. За постигане на оптимална съвместимост се използва едно решение, което в голяма степен определя и цената на безжичния рутер.

Wireless-N 150 Mbps
Макар и съвместими с N стандарта, тези устройства са ограничени в пропускателната си способност. Понеже са позиционирани в ниския клас и се предлагат на ниски цени (някои китайски марки рутери идват на цени от порядъка на 50 лева, докато известните компании предлагат такива устройства за доста повече, разчитайки на вид, по-лесна настройка и въобще – по-високо ниво на комуникация с клиентите си), тези модели имат за цел да служат за буфер между Wireless-G устройствата и тези с N-съвместимост, докато втората се наложи. Което не е далеч, при положение, че огромна част от лаптопите, продадени през изминалата година, имат Wireless-N мрежова карта, а следващата година се очертава дори още по-задължаваща към този стандарт. От друга страна – по мое виждане – N150 устройствата са като евтин таран, който да проправи път на масово навлизане на Wireless-N стандарта.

Wireless-N 150 Mbps рутерите работят в 2.4 GHz обхват и осигуряват елементарна обратна съвместимост с по-старите стандарти, което значи, че са съвместими с почти всички безжични устройства, които може да намерите напазара днес.

Wireless-N 300 Mbps
Най-точното название по-скоро е 270 Mbps, но с времето сякаш масово се прие 300 Mbps. Тези рутери разполагат с повече антени и обикновено и с по-разширени възможности, просто, защото се позиционират в по-висок клас. Обратната съвместимост работи на същия принцип както при N150 моделите – може да се свържете с почти всякаква мрежова карта в 2.4 GHz обхват. Скоростта обаче може да е значително по-висока при подходящи условия (добър обхват и липса на смущения), което прави тези модели подходящи за стрийминг на видео или просто връзка с домашен сървър или мрежово устройство за съхранение на данни, което да вържете към рутера. Разбира се, остава въпросът с “жичен-към-безжичен” трансфер, но това силно си зависи от модела – в тестовете ще се постарая винаги да включвам и подобен тест, за да е ясно каква е максималната скорост в нормални условия между компютър с N връзка и закачено директно към рутера устройство – било то компютър със споделено дисково място или отделен сторидж. При положение, че може да купите Tenda 300 Mbps N рутер за около 75 лева или по-скъп марков 300 Mbps рутер без стърчащи антени като този NETGEAR WNR2000 за 122, трудно бих могъл да направя препоръка без тестове.

Много от Wireless-N 300 Mbps рутерите работят в 2.4 GHz обхват и осигуряват обратна съвместимост с по-старите стандарти, което значи, че са съвместими с почти всички безжични устройства, които може да намерите напазара днес.

Wireless-N 300 Mbps + 54 Mbps
В зоната на двубандовите рутери, където попада и моят WNDR3300, евтини предложения няма. Този вид рутери се отличават с възможността да излъчват отделни SSID (разбирайте го като отделни мрежи, към които да се вържете) с различни настройки, но най-вече – че разполагат с доста антени (в случая на WNDR3300 – не се виждат, но това си е традиция за скъпите NETGEAR). Например спокойно може да пуснете 300 Mbps 5-гигахерцова мрежа, към която да връзвате N-устройствата, и 54-мегабитова мрежа на 2.4 GHz обхват, където да се връзват всички 802.11b/g устройства. Така подобрявате общата производителност и освобождавате ресурс за други устройства. Всъщност, ако става въпрос за споделяне само на интернет връзка, това почти няма значение, но поне няма да доварите излишно каналите. Да си призная – с изключение на един период, в който с предишен фърмуер имах проблеми с 5 GHz връзката, винаги съм използвал WNDR3300 по този начин, просто, защото у нас винаги съм имал нещо като мини интернет клуб от компютри, или поне от време на време са се трупали доста. Разликата спрямо стандартните 300 Mbps рутери не е доловима, но в случай, че искате да връзвате повече компютри или ще се споделя много бърза интернет връзка (днес има и хора, които точат торенти с над 10 MB/s, за съжаление на мен все не ми се случва), е добра идея да използвате и 5 GHz канал. Пък и почти всеки Intel-базиран лаптоп днес идва с с Intel WiFi Link 5100, която работи чудесно в 5 GHz N-мрежа.

300+54 Mbps рутерите са подходящи, когато ползвате смесена среда, като методът им на осигуряване на обратна съвместимост всъщност е като разграничават двата вида мрежи – G и N, и съответно различните типове мрежови устройства се свързват към подходящата мрежа.

Wireless-N 300 Mbps + 300 Mbps
Всъщност за момента се сещам само за друг модел на NETGEAR – WNDR3700, но мисля, че и Belkin или Buffalo предлагаха нещо подобно. Освен, че разполага с 8 вградени антени и възможност да излъчва независими SSID с тотално различни настройки, включително и тези за сигурността, този модел има разни ултра-глезотии, и лично за мен е много интересен. Цената му, в крайна сметка, е висока, но предвид, че това не е обикновена периферий, всъщност лошо няма. Обясненията как точно работи са ми леко мътни, но понеже предлага и гигабитови портове и USB връзка, със сигурност ще съм от първите, които ще го пробват, когато се появи през януари.

Къде отиват 802.11b/g мрежите?
За момента – никъде. Масовите рутери днес си остават Wireless-G и хората, особено онези, които искат разширен контрол с Linux-ки фърмуери, ще купуват модели от този тип дълго време. Вече има и 300-мегабитови рутери, които позволяват подобни издевателства, но са скъпи. G-рутерите имат и версии с по-добър обхват или донякъде подобрена производителност, но това не е задължително да се случи с всеки безжичен адаптер. Wireless-G мрежите си запазват популярността, но короната за производителност им е отнета.

Още една забележка – мрежовата карта
Примерите с N-карти са ми кът, но току що успях да вържа WNR111 в G-мрежа (явно не иска да намери N-мрежата на 5 GHz, което показва доколко е ненадеждна съвместимостта понякога) на лаптоп с Atheros AR5B91 (също в 2.4 GHz Wireless-G), ето и резултатите:

NETGEAR WNDR3300 рутер + Atheros AR5B91 адаптер (Acer 49xx лаптоп)

NETGEAR WNDR3300 рутер + NETGEAR WN111 USB адаптер (Acer 49xx лаптоп)

Видно е, че разликата е огромна. Разбира се, картата не е съвършена (особено около хладилника ми долу вдясно на графиката на WNR111 :)), но като цяло е доста показна колко по-добро ще е покритието на база приемник, а не само предавател.

Оттук нататък, след тези много общи разсъждения, ще ви оставя с няколко ревюта на рутери, които ще пусна през следващите дни (или седмици, предвид задаващите се празници, нали трябва д-то път да види :). Всъщност тези, които така или иначе споменах вече, както и евентуално модели, на които междувременно се натъка в офиса на Хардуер БГ.

Popularity: 25%

Статии с подобно съдържание:

• Ревю на Wireless-N безжичен рутер NETGEAR WNR2000
• Няколко съвета за сигурност на домашната безжична мрежа
• WiMAX интернет достъпа в България и Intel WiMAX/WiFi Link 5150/5350
• Android 3.1 наличен за Motorola Xoom